— Имали сте да ми казвате нещо, господин Б.
— Да — потвърди Варак. — Информацията е достоверна въпреки обстоятелствата, при които е получена. Държавният секретар е в голяма опасност. Някои хора не искат да присъства на конференцията в Кипър и смятат да го спрат. Прилагат план, наречен „Дванайсети или Средиземноморски“. Човекът, издал заповедта, се нарича Гринел, Крейтън Гринел от Сан Диего. Не знам нищо за него.
— Ясно… Ще внимавам във формулировките. В състояние ли сте да ни кажете къде се намира сега този Гринел?
— Нямам друг избор, господин Б. В хотел „Уестлейк“. Апартамент 3С. Нямам представа колко дълго ще остане там. Побързайте, изпратете подкрепление. Той има охрана.
— Направете ми тази услуга, останете още минута-две на телефона.
— За да проверите откъде се обаждам ли?
— Не бих си позволил да го правя. Дал съм дума.
— И ще я спази — намеси се Самюъл Уинтърс.
— Трудно ми е — каза чехът.
— Няма да се бавя.
Чу се прещракване, после пак се обади Уинтърс.
— Наистина нямаше избор, Милош. Държавният секретар е най-нормалният човек в Белия дом.
— Знам, сър.
— Още не мога да проумея за Съндстром. Защо ли ни е предал?
— Явно има много причини и не на последно място заради патентите му с космическото оборудване. И други го произвеждат, но го купува най-вече правителството. Сега космосът е синоним на отбраната.
— Нима иска още пари? И бездруго раздава средства наляво и надясно.
— Но ако пазарът се свие, спада и производството, а следователно и научните разработки, които са неговата страст.
Отново се чу прещракване.
— Пак съм аз, господин Б — обади се третият участник в разговора. — Всички в района на Средиземно море са предупредени и са взети мерки Гринел да бъде заловен в Сан Диего, колкото се може по-тихо, разбира се.
— Защо поискахте да не затварям?
— Защото, честно казано, ако не бях успял да уредя нищо в Сан Диего — каза Мичъл Пейтън, — щях да ви призова да проявите патриотизъм и да ни помогнете. Очевидно имате опит.
— Как да ви помогна?
— Нямаше да нарушим уговорката за този разговор. Щях да ви помоля само да проследите Гринел, ако напусне хотела, и да съобщите на нашите хора.
— Защо решихте, че съм в състояние да го направя?
— А, не съм решавал такова нещо. Само се надявах да ни съдействате, а някои неща, например проблемът в Средиземноморието, не търпяха отлагане.
— За ваше сведение не съм в състояние да го сторя — излъга Варак. — Намирам се далеч от хотела.
— Тогава може би съм допуснал две грешки. Споменах „патриотизъм“, но от акцента ви разбирам, че май не сте в родината си.
— САЩ вече са и моя родина — отвърна чехът.
— Значи ви дължим много.
— Трябва да тръгвам — рече Варак, след което затвори и се върна бързо при записващото устройство.
Седна и си сложи слушалките, като погледна ролката с лентата. Тя не се въртеше. Варак заслуша. Нищо. Тишина! Отчаян, започна да натиска поред копчетата. Пак нищо… нито звук. Магнетофонът не записваше, защото в апартамента на Ванвландерън нямаше никого! Чехът трябваше да действа незабавно! Преди всичко трябваше да открие Съндстром! Заради Инвър Брас предателят трябваше да бъде убит.
Калейла вървеше по широкия коридор към асансьорите. Беше говорила с Ем Джей и след като обсъдиха кървавата баня в Меса Верде, му пусна целия разговор с Ардис Ванвландерън, който бе записала на мъничък магнетофон, монтиран в черния й бележник. И двамата бяха доволни — покрусената вдовица бе забравила скръбта си и бе изпаднала в истерия. Беше ясно, че не е знаела за връзките на покойния си съпруг с терористите и е научила за тях едва сега. Неочакваната поява на агентката от Кайро, съобщила лъжлива информация, се бе оказала достатъчна тази въжеиграчка Ардис да си изтърве нервите. Мич се бе оказал прав.
— Вземи си петминутна почивка, оперативна агентка Рашад.
— Предпочитам да си взема един душ и да хапна някъде на спокойствие. Не съм слагала нищо в уста, откакто се върнахме от Бахамските острови.