— Малко ми е трудно да повярвам.
Телефонът в кутията под копчетата на асансьора иззвъня, звукът му се отрази в четирите стени на малката затворена кабина.
— Няма да излезеш оттук — добави Калейла.
— Почакайте — настоя русокосият на фона на непрестанния звън. — Преди малко се срещнахте с госпожа Ванвландерън.
— Тя ви е казала. И какво от това?
— Ами, казала ми е! — прекъсна я европеецът. — Не съм й виждал очите. Затова пък записах разговорите й. След вас при нея ходиха още двама души. Говориха за вас — тя и двама мъже, единият се казва Гринел.
— Никога не съм чувала за него.
— И двамата са предатели, врагове на вашето правителство, на вашата страна и по-точно на нейните основни принципи.
Телефонът продължаваше да звъни.
— Силни думи, безименен господине.
— Стига сме дрънкали празни приказки — извика русокосият, а после бръкна под сакото си и извади голям тънък черен автоматичен пистолет. Завъртя и двата пистолета, хвана ги ловко за цевите и ги подаде с дръжките напред на Калейла. — Ето, вземете ги. Пуснете ме, госпожице Рашад.
Калейла пое учудена пистолетите и се взря в очите на европееца. Беше виждала същата молба в прекалено много очи. Мъжът я гледаше като човек, който няма да умре за една кауза, но и няма да допусне да му попречат да я отстоява.
— Добре — изрече бавно тя. — Нека помисля. Обърни се и се подпри с ръце на стената! Още по-назад, подпри се, казах!
Сега вече телефонът звънеше непрекъснато и оглушително. Агентката от Кайро претърси вещо русокосия мъж, като опипа внимателно под мишниците, кръста и глезените му. Не носеше друго оръжие.
— Стой тук — заповяда Калейла, сетне се наведе и вдигна слушалката. — Не можехме да отворим кутията! — възкликна тя.
— Техникът всеки момент ще бъде при вас. Беше отишъл да вечеря, но го открихме. Извинявайте. И все пак няма опасност от пожар…
— Ние трябва да ви се извиним — прекъсна го Калейла. — Стана по погрешка — моя грешка. Натиснах погрешен бутон. Ако ми кажете как да го оправя, всичко ще бъде наред.
— А, да, разбира се — отговори мъжът, като се постара да скрие раздразнението си. — В телефонната кутия има едно копче…
Асансьорът стигна фоайето, отвори се и европеецът веднага отиде при управителя в официален костюм, който ги очакваше.
— Трябваше да се срещна с един мой делови партньор преди известно време. Май съм се успал — полетът от Париж беше доста дълъг и уморителен. Казва се Гринел, виждали ли сте го?
— Господин Гринел и опечалената госпожа Ванвландерън излязоха преди минути заедно с гостите си, сър. Сигурно бяха дошли да изкажат съболезнованията си за съпруга й, прекрасен човек беше.
— Да, и с него съм работил. Ние също сме поканени на помена, но не разбрахме къде ще бъде. Вие не знаете ли?
— А, не, сър.
— А някой друг? Може би портиерът е чул какво са поръчали на таксито?
— Гринел има лимузина — всъщност няколко.
— Да вървим — каза тихо Калейла и хвана русия мъж за ръката. — Започва да бие на очи — продължи тя, докато вървяха към изхода.
— По-лошото е, че май съм го изтървал.
— Как се казваш?
— Милош. Викайте ми Милош.
— Искам да знам повече. Не забравяй, че пистолетите са у мен.
— Стига да се разберем, ще ви кажа и повече.
— Ще ми кажеш всичко, господин Милош. Пистолетът ти е в чантата ми, а моят е под сакото, насочила съм го към теб. И оттук нататък няма да имаш възможност да се развихриш.
— И какво ще правим сега, драга агентко на Централното разузнавателно управление в Египет, която уж е излязла в запас?
— Ще хапнем, любопитко такъв. Умирам от глад, но ще ям с лявата ръка. Ако направиш и най-малкото погрешно движение през масата, никога няма да имаш деца не само защото ще бъдеш мъртъв. Ясно ли се изразих?
— Сигурно сте много добра.
— Достатъчно, господин Милош, достатъчно. Не забравяй, че съм половин арабка.
Седяха един срещу друг в голямо кръгло сепаре, което Калейла бе избрала в италиански ресторант на две преки от хотела. Варак й разказа всичко, което бе чул от апартамента на Ванвландерън.
— Бях потресен. И през ум не ми беше минавало, че Андрю Ванвландерън ще действа на своя глава.
— Да, жена му щеше да му види сметката и да прати някой да го „погребе“ в Мексико.
— Точно така. Наистина е щяла да го направи, стига да знаеше. Той е постъпил глупаво.
— Напротив, пипал е много умно, като се има предвид какво е целял. Всичко, което беше направено на и за Евън Кендрик, логически водеше към убийство за отмъщение. Това е ваша работа, господин Милош, още от мига, в който сте се срещнали в Държавния департамент с Франк Суон.