— Сан Диего — повтори Калейла, забравила за яденето. — Орсън Болинджър?
— Пълна загадка — отвърна Варак. — Какво знае? Какво не знае? И въпреки всичко тъкмо той е слабото място в правителството, което иначе е непобедимо. Трябва да бъде сменен, а с него и хората около него, по чиято свирка играе.
— Но защо Евън Кендрик?
— Защото сега няма кой да му излезе насреща.
— Никога няма да приеме — ще ви прати по дяволите. Не го познавате.
— Човек невинаги иска да прави това, което трябва, госпожице Рашад. Но ще го стори, ако някой му обясни причините.
— И според вас е достатъчно?
— Не познавам господин Кендрик, ала едва ли има друг човек, когото да съм проучвал толкова внимателно. Той е забележителна личност, но не се перчи с успехите си. Спечелил е доста благодарение на бума в една бързоразвиваща се близкоизточна държава, а после се е отказал от милиони, защото е бил потресен. След това е навлязъл в политиката с единствената цел да измести една — как ме нарекохте вие? — гадна отрепка, трупала пари от избирателите в Колорадо. Най-накрая отива в Оман с пълното съзнание, че може и да не се върне, защото е вярвал, че е в състояние да помогне за разрешаването на кризата. Към такъв човек не можем да се отнасяме лекомислено. На него му е позволено, но не и на нас.
— О, Боже — възкликна Калейла. — Сякаш чувам собствените си думи в друг вариант.
— За политическите му успехи ли?
— Не, за да обясня защо не е лъжец. Но трябва да ви кажа, че е имало и друга причина да се върне в Оман. Тя спада към не особено приятната графа „убийство“. Евън бе убеден, че знае кой стои зад терористите в Маскат — същото чудовище, причинило смъртта на седемдесет и осем души от групата „Кендрик“, включително на жени и деца. Беше прав — този човек беше екзекутиран в съответствие с арабските закони.
— Това едва ли е в негов минус.
— Не, но обстоятелствата вече не са същите.
— А според мен това само потвърждава, че Евън отстоява справедливостта, тоест, че сме направили правилен избор.
— „Сте“ ли?
— Повече не мога да кажа.
— Повтарям, той няма да приеме.
— Няма да приеме, щом разбере как е бил манипулиран. Но ще се съгласи, ако е убеден, че е необходим.
Калейла пак се отпусна на облегалката и погледна изпитателно чеха.
— Ако съм разбрала правилно, намеквате за нещо, което ми звучи много обидно.
— А не би трябвало. — Варак се наведе напред. — Никой не може да убеди човек да приеме една изборна длъжност, ако той не я иска. И обратното, никой не може да принуди водещите сенатори и конгресмени на една политическа партия да приемат нов кандидат — те трябва да го харесват… Вярно, направихме доста, за да изтъкнем достойнствата му, но не сме ги създавали тези достойнства — той си ги притежава.
— Молите ме да не му казвам за нашия разговор, да не му споменавам за вас… А знаете ли от колко време ви търсим?
— А вие знаете ли колко месеца сме търсили Кендрик?
— Много важно! Беше изигран и го знае. Няма да се скриете, няма да ви позволя. Доста му се струпа на главата заради вас. Смъртта на скъпи приятели, а сега и на един старец, който от петнайсет години му е като баща. Всичките му планове отидоха по дяволите — прекалено много!
— Не мога да върна събитията назад, мога само да съжалявам за грешките си както никой друг, но все пак помислете за страната си, която вече е и моя. Вярно, спомогнахме една политическа сила да излезе на преден план, но тя вече съществуваше. Все ще намерим някои умни свестни мъже, които ръководството на партията да одобри, защото са известни и удобни, но те няма да бъдат сила… Ясен ли съм?
— Ако се вярва на историята, един вицепрезидент е заявил, че постът му не струва и „кофа топла пикня“.
— Не и в наши дни, още повече ако вицепрезидент е Евън Кендрик. Очевидно сте били в Кайро, когато се появи по телевизията…
— Да — прекъсна го Калейла, — но и там има американски канал — на видеозапис, естествено. Гледах го, а после съм го наблюдавала и тук, и то доста често, сигурно благодарение на вашия… план. Той бе много добър, много умен и симпатичен.
— Госпожице Рашад, той няма равен. Заслугите му, думите му не са изсмукани от пръстите. Какво да ви разправям! С най-модерни компютри съм прехвърлил над четиристотин възможности и сред тях изпъкваше един човек. Евън Кендрик.
— А не смятате ли, че искате нещо срещу нищо?
— Нали казахте, че го познавате. Ако поискаме, какво, мислите, ще направи?
— Ще ви предаде на някоя комисия за борба с корупцията и ще се погрижи да осъмнете зад решетките.