— Точно така.
Калейла поклати глава със затворени очи.
— Пие ми се вино, господин Милош. Трябва да обмисля някои неща.
Варак повика келнера и му поръча две чаши изстудено вино, като му предостави той да избере марката.
— Освен другите ми недостатъци — каза чехът — не разбирам и от вина, ако не се броят марките в родината ми.
— Ами, на друг ги разправяйте тези. Сто на сто сте опитен дегустатор.
— Нищо подобно. Чувам, че приятелите ми поръчват вина от определени райони и реколти, и им се възхищавам.
— Наистина ли имате приятели? Приличате ми на саможивец.
— А, грешите. Живея като всички останали. Приятелите ми ме мислят за преводач на свободна практика, разбира се, който работи вкъщи.
— Да, ясно — каза агентката от Кайро. — И аз започнах така.
— Нямам офис, разполагам само с телефонен секретар, с който мога да се свързвам отвсякъде.
— И аз.
Донесоха им виното, Калейла отпи и рече:
— Той не може да се върне — каза тя сякаш на себе си, а после се обърна донякъде и към Варак. — Най-малкото през близките няколко години. Щом информацията бъде разсекретена, в долината Бекаа ще се пролее доста кръв.
— За конгресмена ли говорите?
— Да. Терористите бяха заловени… Преди няколко часа е имало трето, последно нападение в Меса Верде, но жертвите не са толкова много, както във Феърфакс.
— Преди няколко часа ли?… Кендрик там ли е бил?
— Да.
— Е?
— Доколкото разбрах, отървал се е на косъм. Но както и във Вирджиния, мнозина от нашите са били избити.
— Колко жалко… А Уайнграс е бил ранен тежко, нали така? Имахте предвид него, когато говорехте за някакъв старец.
— Да. Откарали са го със самолет в болница в Денвър. Евън е с него.
— Ами терористите? — Варак впи поглед в нея.
— Общо са били деветима. Осем са загинали — оцелял е само един, най-младият.
— И когато съобщят за нападенията, в Бекаа ще се лее кръв. Затова Кендрик не може да се върне в тази част на света.
— Няма да оцелее и две денонощия. Изключено е да го опазим от тия откаченяци.
— А тук разчитате на невероятния професионализъм на тайните служби. Но пак няма гаранция.
— Зная. — Калейла отпи от виното.
— Нали разбирате накъде бия?
— Мисля, че да.
— Да не насилваме нещата. Образуван е съвсем законен комитет, който да издигне кандидатурата на конгресмена. Нека не му пречим, нека видим как ще го посрещнат хората. А ако ние с вас сме прави за семейство Ванвландерън, за Гринел и за хората, които представляват, нека Евън Кендрик сам реши. Защото дори и да ги изобличим и спрем, на тяхно място ще се появят стотици други… Трябва ни сила, глас.
Калейла вдигна поглед от чашата с виното и кимна два пъти.
36
Кендрик крачеше по Седемнайсета улица в Денвър към хотел „Браун Палас“, без да забелязва снежеца, който прехвърчаше в нощното небе. Беше казал на шофьора на таксито да го остави на няколко преки от хотела — искаше да повърви пеш, да се поосвежи.
Лекарите в Градската болница в Денвър бяха зашили Мани и Евън си отдъхна, когато разбра, че раните, макар и големи, са главно от парчета стъкло и метал. Уайнграс бе загубил доста кръв за човек на неговата възраст, но състоянието му не беше критично — щеше да се възстанови. Суматохата започна, когато Кендрик дръпна единия лекар и му предаде притесненията на Мани, че ракът се е развил отново. За двайсет минути получиха по електронен път от Вашингтон резултатите от пълните изследвания на Мани, а главният онколог разговаря с хирурга в столицата, оперирал стария архитект. След около два часа от общо четиричасовия му престой в болницата се появи лаборант, който разговаря насаме с трети лекар. Последва леко раздвижване и Евън бе помолен да напусне стаята, за да бъдат взети най-различни проби на Мани. След час главният патолог, слаб мъж с любопитни очи, отиде в чакалнята при Кендрик.
— Господин конгресмен, Уайнграс пътувал ли е напоследък в чужбина?
— През последната година не.
— А къде е ходил преди това?
— Във Франция… В Северозападна Азия.
Лекарят вдигна вежди.
— Не съм много силен в географията. Къде в Северозападна Азия?
— Толкова ли е важно?
— Да.
— В Оман и Бахрейн.
— Бил е с вас?… Извинете, но всички знаем за вашите подвизи.
— Беше с мен — потвърди Евън. — Той е сред хората, на които не можах да благодаря пред всички, щях да му навлека главоболия.
— Разбирам. Но това не е пресконференция.
— Благодаря. Защо питате?
— Може и да греша, но пациентът е заразен с — как ли да се изразя — с един вирус, който, доколкото знам, е характерен за Централна Африка.
— Изключено.