Милош загаси настолната лампа и се върна при бюрото. Беше време да тръгва, да прибере устройството и да се срещне със Звукооператора на улицата пред служебния вход. Пресегна се към куполовидната лампа на бюрото, когато изведнъж в антрето се отвори врата. Бързо угаси лампата и отиде при вратата на кабинета, като я притвори леко, за да се скрие зад нея и да наблюдава през процепа.
Мярна се висок мъж, който вървеше уверено, явно познаваше обстановката. Варак се смръщи, от седмици не се беше сещал за натрапника — червенокосия агент на ФБР от Меса Верде, от групата, прикрепена към вицепрезидента по молба на Ардис Ванвландерън, мъжа, насочил го към Сан Диего. Милош се смути, ала само за миг. Групата бе отзована във Вашингтон, но един от членовете й бе останал… По-точно, бил е купен, преди Варак да го открие в Меса Верде.
Чехът видя как червенокосият обикаля из дневната, сякаш търси нещо. Вдигна чашата под лампата с абажур от слонова кост на масичката вляво от канапето и тръгна към кухнята. Върна се след няколко секунди със спрей в едната ръка и кърпа за съдове в другата. Отиде при барчето и заизважда бутилките една по една, като ги пръскаше със спрея и ги бършеше. После напръска и медния обков на бара и го изтърка грижливо с кърпата. Обиколи всички по-масивни мебели в дневната: търкаше ги, сякаш чистеше помещението. Бе ясно какво прави — унищожаваше доказателствата, че Ерик Съндстром е бил в апартамента, премахваше отпечатъците от пръстите на учения.
Мъжът остави спрея и кърпата на масичката и се упъти нехайно към кабинета. От притворената врата чехът хукна към малката баня, почти затвори вратата, като остави около сантиметър между нея и рамката.
Подобно на Милош агентът от ФБР запали лампата на бюрото, седна на стола и дръпна чекмеджето долу вдясно. Той обаче направи нещо, за което Варак не се беше сетил — натисна някакво копче, което не се виждаше. Страничният плот на бюрото моментално се отвори.
— Божичко! — възкликна шепнешком червенокосият, като се взря изненадано в празното скривалище. Без излишни движения се пресегна към телефона на бюрото, буквално го изтръгна от поставката и набра някакъв номер. — Няма го! — извика той. — Не, сигурен съм! — добави след кратка пауза. — Няма нищо!… Какво искате от мен? Спазих указанията ви и ви казвам, че тук няма нищо!… Какво? На улицата малко след вас ли? Добре, ще се кача и ще ви се обадя наново.
Агентът затвори, после пак вдигна слушалката и набра единайсет цифри — разговорът щеше да е междуградски.
— Пета база, тук е Кос, специална задача „Сан Диего“, код шест, шест, нула. Потвърдете, ако обичате… Благодаря. Има ли наши автомобили по Ла Хоя, за които не знам?… Няма… Не, не е спешно, сигурно журналистите са разбрали, че вицепрезидентът отива на арт-шоу соаре — разбра ли, соаре — с обратните. Не знае кой е Рембранд, но няма как, придава си важност. Аз ще проверя, остави. — Рижият, дълъг като върлина агент затвори и пак набра някакъв номер. — Не са нашите — почти веднага съобщи тихо той. — Не, по закон не е нужно да ни уведомяват… ЦРУ ли? Ние последни ще разберем… Добре, ще се обадя на летището. Да се свържа ли с вашия пилот?… Както кажете, тогава се омитам оттук. ЦРУ и ФБР никога не работят заедно. Никога.
Агентът от ФБР затвори телефона, точно когато Варак излезе от тъмната баня с черния пистолет в ръка.
— Не бързай толкова — каза координаторът от Инвър Брас.
— Божичко! — извика червенокосият, след което скочи от стола, хвърли се към Варак, сграбчи дясната му ръка със силата на уплашено животно и го избута над тоалетната чиния, до стената, облепена с приятни тапети.
Чехът прекрачи тоалетната чиния в тъмната баня, спъна с левия крак нападателя, отметна нагоре дясната си ръка, в която още стискаше оръжието, и едва не изтръгна лявата китка на агента от ставата. Боричкането приключи — червенокосият се свлече на пода, стиснал наранената си ръка, сякаш беше счупена.
— Ставай! — нареди му Варак, без дори да си прави труда да насочва пистолета към пленника си. Червенокосият се изправи с мъка, примижал от болка, и се хвана за ръба на мраморната мивка. — Върни се в стаята и седни — заповяда чехът, като побутна агента през вратата към бюрото.