Излезе на пътя — едно от онези неподдържани тесни шосета, каквито има край доста летища. Тук бе прекалено шумно, за да живеят хора. Но по него често профучаваха коли, очевидно беше един от преките пътища, които шофьорите използваха. Варак излезе тромаво, олюлявайки се, на него и махна с ръце на приближаващия автомобил. Шофьорът обаче не искаше да си има работа с него. Кривна вляво и отпраши нататък. След секунди друга кола се приближи отдясно — чехът се изправи и вдигна ръка, за да покаже, че е изпаднал в беда. Колата намали и спря, чехът бръкна да извади пистолета от кобура.
— Какво има? — попита мъжът в униформа на военновъздушните сили зад кормилото.
От златните нашивки личеше, че е пилот.
— Катастрофирах — отвърна Варак — Изхвърчах от пътя на около километър оттук, но никой не спря да ми помогне…
— Доста си загазил, приятел… Качи се, ще те откарам в болницата. Божичко, я на какво приличаш! Ела, ще ти помогна.
— Не се притеснявайте, ще се справя — каза Варак, като заобиколи колата. Отвори вратата и се качи. — Ако изцапам седалките, ще платя…
— Остави ги седалките…
Офицерът включи на скорост и потегли, а чехът прибра внимателно пистолета в кобура.
— Много сте любезен — рече Милош, после намери в джоба си късче хартия и извади химикалка, с която започна да пише в тъмното кратки думи и цифри.
— Раните ти са сериозни, мой човек. Дръж се.
— Моля ви, трябва да намеря телефон. На всяка цена.
— Проклетата застраховка може и да почака, мой човек.
— Не, не е застраховката — заекна Милош. — Жена ми, трябваше отдавна да съм се прибрал… Тя не е добре с нервите.
— Всички са такива — каза пилотът. — Искаш ли да се обадя аз?
— Не, много ви благодаря, кой знае какво ще си помисли.
Чехът се изви на седалката и се смръщи.
— На около два километра оттук има лавка за плодове. Познавам собственика, той има телефон.
— Не знам как да ви се отблагодаря.
— Ще ме поканиш на вечеря, щом излезеш от болницата.
Озадаченият собственик на зеленчуковия магазин подаде на Варак телефона под погледа на офицера, загрижен за ранения си пасажер. Милош набра номера на хотел „Уестлейк“.
— Стая петдесет и първа, ако обичате.
— Ало, ало? — извика Калейла, изтръгната от дълбокия си сън.
— Можете ли да ми дадете отговор?
— Милош?
— Аз съм.
— Какво има?
— Не съм особено добре, госпожице Рашад. Можете ли да ми дадете отговор?
— Вие сте ранен!
— Отговор!
— Зелена улица. Пейтън ще ме подкрепи. Ако Евън се кандидатира за мястото, то е негово. Надпреварата започна.
— Той е необходим повече, отколкото предполагате.
— Не знам дали ще се съгласи.
— Длъжен е! Не говорете по телефона. Ще ви се обадя пак.
— Вие сте ранен!
Чехът затвори телефона и веднага набра друг номер.
— Звукооператорът ли е?
— Прага?
— Как вървят нещата?
— След няколко часа сме готови. Машинописката не сваля слушалките и трака ли, трака… свикнала е с извънредния нощен труд.
— Колкото и да струва… ще й бъде платено.
— Какво ти е? Едва те чувам.
— Лека настинка… Ще намериш десет хиляди долара в пощенската кутия на студиото.
— Я не се занасяй, аз да не съм обирджия.
— Плащам щедро, не помниш ли?
— Май наистина не си добре, Прага.
— Сутринта занеси всичко в „Уестлейк“, стая петдесет и първа. Жената се казва Рашад. Ще го дадеш само на нея.
— Рашад. Стая петдесет и първа. Запомних.
— Благодаря.
— Слушай, в случай че имаш неприятности, обади ми се, ако мога с нещо да…
— Колата ти е на летището, някъде в сектор В — каза чехът и затвори. Вдигна за последен път слушалката и отново набра. — Стая петдесет и първа — повтори той.
— Ало?
— Сутринта ще получите… всичко.
— Къде сте? Ще ви изпратя помощ!
— На… сутринта. Занесете го на господин А!
— Дяволите да ви вземат, Милош, къде сте?
— Няма значение… Свържете се с Кендрик. Той може и да знае.
— Да знае какво?
— Снимките… Госпожа Ванвландерън… Лозана, езерото Леман. „Бо Ривиж“, градините. После Амстердам, Розенграхт. В хотела… в кабинета. Кажете му! Мъжът е саудитец и с него се случи нещо… милиони, милиони! — Милош едва говореше, беше останал почти без дъх. Насили се да продължи. — Избяга… с милиони!
— За какво говорите, по дяволите?
— Той вероятно е ключът! Не позволявайте да махат снимките. Обадете се на Кендрик. Той сигурно ще си спомни!