Кендрик подскочи като ужилен… Ардис ли? Ардис Ванвландерън?… Ардис Монтро! Бахамските острови… Една малка мръсница от „Оф Шор Инвестмънтс“ му беше казала, че Ардис Монтро се омъжила за богат калифорниец. Боже господи! Ето защо Калейла е дошла в Сан Диего. Мичъл Пейтън бе открил „продажната уличница“ — началничката на канцеларията на Болинджър! Журналистът продължи с размисли за скръбта на вдовицата, която се стори подозрителна на Кендрик.
Той мина през фоайето на хотела и се качи с асансьора на петия етаж. Огледа номерираните стрелки и тръгна по коридора към стаята на Калейла: копнееше да я види и да я прегърне, но и бе потиснат заради Мани, заради ужасната касапница В Кипър, заради толкова много неща, но най-вече заради Еманюел Уайнграс, който бе обречен да умре. Евън спря пред вратата и почука четири пъти. Още преди да се е дръпнал, отвътре се чуха забързани стъпки, вратата се отвори и Калейла се озова в прегръдката му.
— О, Боже, обичам те — прошепна той задъхано в тъмната й коса. — А всичко е толкова отвратително, толкова гадно!
— Хайде, влизай! — Калейла затвори вратата, върна се при Евън и обгърна лицето му с ръце. — С Мани ли се е случило нещо?
— Остават му да живее три, най-много шест месеца — отвърна сподавено той. — Умира от вирус, предаден му с инжекция.
— Несъществуващият доктор Лайънс — вметна Рашад.
— Ще го намеря, дори да го търся двайсет години.
— Вашингтон ще ти помогне с каквото може.
— Отвсякъде пристигат отвратителни новини. Кипър, най-свестният човек в администрацията е разкъсан на парчета…
— Всичко тръгва оттук, Евън. От Сан Диего.
— Какво?
Калейла се дръпна и хванала Евън за ръката, го поведе през стаята към двата стола около кръглата масичка.
— Сядай, скъпи. Имам да ти разказвам толкова неща, за които досега не можех да говоря. Пък и ти си длъжен да направиш нещо… затова те помолих да дойдеш.
— Май знам едно от нещата, които ще ми кажеш — рече Кендрик, като седна. — Ардис Монтро, вдовицата на Ванвландерън. Чух по радиото — съобщиха, че се е самоубила.
— Самоубила се е още когато се е омъжила за покойния си съпруг.
— Ти пристигна тук, за да се срещнеш с нея, нали?
— Да — кимна Рашад и също седна. — Ще чуеш и ще прочетеш всичко. Има запис на всички разговори, донесоха ми го преди час.
— А Кипър?
— Заповедта е била дадена оттук. От един човек на име Гринел.
— Никога не съм чувал за него.
— Малцина го знаят… Евън, по-лошо е, отколкото си представяхме.
— От Ардис ли го научи?… Да, имаше нещо между нас.
— Знам. Не, не от нея — с Ардис говорихме само в общи линии, но аз пак се уплаших. Нашият основен източник е един мъж, който беше убит снощи край летището.
— Кой, за Бога?
— Русокосият европеец, скъпи.
— Какво?
Кендрик се отпусна на стола със зачервено лице.
— Записал е не само моя разговор, но и един друг след него, от който разбрахме всичко. Не знаем други имена освен това на Гринел, но пак можем да сглобим картина, която е ужасяваща.
— Държава в държавата — каза тихо Евън. — Така се изрази Мани. „Слугите, които се разпореждат в дома на господаря.“
— Както винаги, Мани е прав.
Кендрик стана от стола, отиде при прозореца, облегна се на перваза и се загледа навън.
— Кой беше русокосият мъж?
— Така и не разбрахме, но при всички положения, преди да издъхне, ни предаде информацията.
— Оманското досие. Как се е добрал до него?
— Каза ми само, че човекът, който му го е дал, е свестен и поддържа кандидатурата ти за по-висок пост.
— Това не ми говори нищо! — извика Евън и се извърна рязко от прозореца. — Има още нещо!
— Няма.
— Той даваше ли си сметка какви ги забъркаха? Съзнаваше ли, че заради тях загинаха толкова хора?
— Каза, че съжалява ужасно за грешките си. Не знаеше, че му остава да живее броени часове.
— По дяволите! — извика Кендрик към стените на стаята. — Ами този Гринел? Хванали ли са го?
— Изчезнал е. Самолетът му е излетял от Сан Диего за Тусон. До сутринта не знаеше никой. Бил е на летището около час, а после е излетял, без да представи план на полета — това разбрахме.
— Така има опасност някой самолет да се разбие.
— Не и ако се насочи към въздушен коридор от другата страна на границата, над Мексико. Ем Джей предполага, че охраната на Гринел сигурно е забелязала колите на федералните служби, които са го причаквали пред къщата му в Ла Хоя.
Евън се върна на масата и седна, изтощен и съсипан.
— Къде отиваме?
— Ще слезем долу, в апартамента на Ванвландерън. Европеецът настоя да видиш нещо — някакви снимки. Не знам защо, но подметна, че мъжът бил саудитец и че ти сигурно ще се сетиш. Нещо за някакви милиони и някакво бягство. Отцепили сме апартамента. Никой не може да влезе или да излезе от него, нали госпожата ръководеше канцеларията на Болинджър и в жилището вероятно има поверителни документи.