— Наистина, Ем Джей — възкликваше жената на Рашад. — Не забравяй, че съм от Калифорния. И моята кожа е по-бяла.
Къде бяха отишли тези дни? И щяха ли да се върнат някога? Разбира се, че не. Той прекарваше сам Коледите.
Червеният телефон иззвъня. Пейтън вдигна начаса слушалката.
— Ало!
— Той е полудял — изплака Ейдриън-Калейла. — Наистина е откачил, Ем Джей!
— Да не те е зарязал?
— Нищо подобно. Напира да се среща с Болинджър!
— Откъде-накъде!
— В ролята на шпионин. Представяш ли си?
— Ще си го представя, ако говориш по-ясно…
Явно последва боричкане за слушалката, бяха разменени някои остри думи.
— Мич, аз съм, Евън.
— Разбрах.
— Отивам при тях.
— При хората на Болинджър ли?
— Логично. Направих същото и в Маскат.
— Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода… Тези хора не си поплюват.
— Аз също. Ще ми паднат в ръцете. И ще ги разоблича.
— Ние ще ти помогнем…
— Не, ще действам сам. Навсякъде имат свои хора. Трябва да го изиграя сам, да им втълпя, че мога да бъда убеден да се откажа от политиката.
— Нещо не се връзва с думите и постъпките ти напоследък. Няма да стане, Кендрик.
— Ще стане, ако им кажа част от истината — и то много съществена част.
— Какво, Евън?
— Че каквото и да съм направил в Оман, съм го правил от егоизъм. Върнал съм се, за да почна отначало, върнал съм се при големите пари, които съм зарязал. А те ще ме разберат, и още как!
— Няма да мине. Ще има да те разпитват, ще търсят потвърждение на отговорите ти.
— Няма въпрос, на който да не мога да отговоря — прекъсна го Кендрик. — Всичко това е част от истината и лесно може да бъде потвърдено. Бях убеден, че знам кой и защо стои зад палестинците — онзи приложи същата тактика и спрямо моята фирма. Познавах се с най-влиятелните хора в султанството и имах пълната им подкрепа. Нека питат младия Ахмат, той и без това иска да изясни нещата — още се цупи. И пак само истината дори за затвора, където полицията непрекъснато ме държеше под око… Единствената ми цел бе да събера информацията, за която знаех, че съществува, и да пипна един маниак, който се представя за Махди, за пророк. Ето това е истината.
— Сигурен съм, че има пукнатини, които ще те издънят — каза Пейтън, както си водеше бележки, които после щеше да унищожи.
— А, едва ли. Чух записите на европееца — през следващите пет години те смятат да вложат милиарди и няма да позволят да загубят позициите си. Няма значение, че грешат, според тях ги застрашавам и при други обстоятелства сигурно наистина нямаше да им цепя басмата…
— А какви са тези други обстоятелства, Евън? — прекъсна го по-възрастният мъж в ЦРУ.
— Моля?… Ами ако бях останал във Вашингтон. Щях да им видя сметката на всички, които бъркат в държавната хазна и се чудят как да заобиколят законите, за да отмъкнат някой и друг милион.
— Същински Савонарола.
— Не го правя от фанатизъм, Ем Джей. Аз съм просто един ядосан данъкоплатец, на който му е дошло до гуша да го плашат с гаргите, политика, която цели само едно — от данъкоплатците да бъдат измъкнати още и още пари… Докъде бях стигнал?
— Че си представлявал заплаха за тях.
— Точно така. Искат да ме разкарат от пътя си и аз ще ги убедя, че съм готов да се махна, че нямам нищо общо с издигането на кандидатурата… но че имам един проблем.
— Сигурно това е примамката.
— Аз преди всичко съм предприемач, по образование и професия съм строителен инженер и постът вицепрезидент ще ми осигури възможности, за които мога само да мечтая. Сравнително млад съм, след пет години няма да съм навършил петдесет и като бивш вицепрезидент ще имам финансова подкрепа и влияние в целия свят. Това е много примамлива перспектива за предприемач, който смята пак да се върне в частния сектор… Как според теб ще реагират Болинджър и неговите съветници?