— Срамота. Бяхте добър учен.
— Чували ли сте се от снощи с господин Б?
— Не… Макар че информацията му беше трагично пророческа, той не е имал причина да ми се обажда. Както ви казах, Мичъл, мъжът, за когото работи — и когото познавам далеч по-малко, отколкото вас, — го посъветвал да ми се обади… точно както и вие… В хорските приказки влиянието ми е силно преувеличено.
— Чрез вас се срещнах с президента — каза Пейтън и затвори очи, възмутен от лъжите на стареца.
— Да де. Новината, която ми съобщихте, беше невероятна, както и тази на господин Б. В неговия случай съвсем естествено се сетих за вас. Не бях сигурен, че Лангфорд и хората му имат опита, който вие…
— Който аз не показах — прекъсна го Ем Джей.
— Сигурен съм, че сте направили всичко възможно.
— Да се върнем на господин Б.
— Какво той?
— Мъртъв е.
Въздишката премина като електрически удар по линията. Изминаха няколко секунди, докато Уинтърс проговори, а когато се обади, гласът му звучеше глухо.
— Какво?
— Той е мъртъв. Бил е убит и човек, известен ви под кодовото име С.
— О, Боже — прошепна развълнувано ръководителят на Инвър Брас. — Как сте се добрали до тази… информация?
— Опасявам се, че тя е поверителна дори за вас.
— Дяволите да ви вземат, та аз ви свързах с Дженингс! С президента на Съединените щати!
— Но не ми казахте защо, докторе. Така и не ми обяснихте, че вашата първостепенна грижа — вашата единствена грижа — е човекът, на когото сте се спрели — Евън Кендрик.
— Не! — почти изкрещя Уинтърс. — Не се месете в тези неща, те не ви засягат! Всичко е законно.
— Дано си вярвате и ако е така, се опасявам, че правите ужасна грешка. Когато прибягвате до човек като вашия европеец, няма как да се разграничите от методите му… А доколкото разбрахме, той е изнудвал политици, нарушавал е закони, крал е свръхсекретни документи и косвено е причинил смъртта и осакатяването на доста хора на държавна служба, а е убил и човек. Човекът с кодовото име С.
— О, Боже!…
— Ето с кого сте си имали работа…
— Вие, Мичъл, не разбирате, нещата не стоят така.
— Напротив, точно така стоят.
— Не знам нищо, повярвайте.
— Вярвам ви, защото сте наели един опитен специалист, за да постигне определени резултати, а не за да ви се отчита.
— „Наели“ е прекалено опростенческа дума! Той беше всеотдаен човек със своя мисия в живота.
— Това го разбрах и аз — прекъсна го Пейтън. — Той е от страна, където народът няма никаква власт.
— Ами тук не е ли същото? — попита ръководителят на Инвър Брас, който вече се бе овладял, но дълбокият смисъл на думите му беше ясен.
Ем Джей отговори едва след няколко секунди, пак притворил очи.
— Така е — отвърна тихо той. — Опитваме се да изясним и това.
— Убиха в Кипър държавния секретар и цялата делегация. Мислят само за едно — как да трупат още и още богатство и власт… Аз не искам нищо, ние не искаме нищо!
— Разбирам. Нямаше да го получите, ако го искахте.
— Ето защо се спряхме на него, Мичъл. Открихме един необикновен човек. Той е прекалено проницателен, за да бъде заблуден, и прекалено честен, за да бъде подкупен. А освен това иска да е в центъра на вниманието.
— Не мога да ви упрекна за избора, доктор Уинтърс.
— Та докъде стигнахме?
— До една дилема — каза Пейтън. — Но за момента тя засяга мен, не вас.
Седем и двайсет и пет вечерта, Сан Диего. Те се прегърнаха, Калейла се дръпна, погледна го и го погали по косата.
— Скъпи, ще се справиш ли?
— Забравяш, че съм посветил почти целия си съзнателен живот на това да изляза на глава с арабите, които си умират да се пазарят.
— Онова е било пазарлък, при който хората само раздуват нещата, но не лъжат. А сега ще претеглят всяка твоя дума.
— Те ще направят всичко възможно да ми повярват, значи две на нула за нас. Освен това, щом веднъж ги видя и се срещна с тях, вече ми е все едно дали ще ми вярват.
— Не си прави илюзии, Евън — каза Рашад, като свали ръката си и се дръпна. — Докато не ги хванем, което ще рече да разполагаме и с очевидни улики, те ще действат както досега — мръснишки. Ако дори за миг се усъмнят, че им готвиш капан, току-виж вълните изхвърлят тялото ти, може и изобщо да не те намерим, ти ще се носиш някъде из Тихия океан.
— Както в пълните с акули плитчини на Катар. — Кендрик кимна при спомена за Бахрейн и Махди. — Разбирам накъде биеш. Ще им покажа, че в канцеларията ми знаят къде съм.
— Няма да се случи довечера, скъпи. Мръснишки не означава глупашки. Ще присъстват какви ли не хора — няколко съвсем почтени съветници от екипа на Болинджър, както и представители на тайния му щаб. Стари приятели, които са му нещо като помощници — тъкмо към тях насочи вниманието си. Бъди както винаги хладнокръвен и убедителен. Не позволявай нищо да те извади от равновесие.