— Не, само казах, че имам други цели. Но още не съм решил.
— Какво смятате да правите, господин конгресмен? — попита служителят, предложил на Евън да обяви, че няма да се кандидатира.
— Това засяга само вицепрезидента и мен.
— Да, но тези хора ми помагат — обади се, мазно и любезно ухилен, Болинджър.
— Разбирам, сър, но моите хора не са тук… за да ме посъветват.
— Не ми приличате на човек, който се нуждае от съвети — вметна някакъв дребен шишкав мъж, финансиращ партията, от голям кожен фотьойл, в който направо се губеше. — Гледах ви по телевизията. Добре отстоявате вижданията си.
— Мога да ги променя точно колкото зебрата — ивиците си, но при някои обстоятелства предпочитам да ги запазя за себе си, вместо да ги изразявам публично.
— За балами ли ни мислите? — попита втори от тайните съветници, висок слаб мъж с разкопчана риза и силен загар.
— За нищо не ви мисля — възрази твърдо Кендрик. — Опитвам се да обясня положението, а това според мен е наложително.
— Не се горещете, млади момко — побърза да го успокои Болинджър и се смръщи на високия загорял съветник — В думите на моя помощник няма нищо обидно. Какво точно искате да изясните?
— Оманската криза… Маскат и Бахрейн. Главната причина да предпочитат мен за този висок пост.
Изведнъж проумя, че хората на вицепрезидента до един си мислят: ще им каже нещо, което да развенчае мита за Оман и да лиши потенциалния кандидат от най-силния му коз. Всички погледи се насочиха към конгресмена.
— Отидох в Маскат — продължи Евън, — защото знаех кой стои зад палестинските терористи. Беше приложил същата тактика, за да изгони фирмата ми от района и да ми попречи да спечеля милиони.
— Значи сте искали да отмъстите? — предположи набитият съветник със златните копчета.
— Ами, да отмъстя, исках да съживя фирмата — и още го искам. Много скоро и това ще стане — смятам да се върна там и да започна отначало, да си наваксам за печалбите, които загубих.
Четвъртият политик финансиращ партията, червендалест мъж с отчетлив бостънски акцент, се наведе напред.
— Значи се връщате в Близкия изток?
— Не, в страните от Персийския залив — има разлика. Емирствата, Бахрейн, Катар, Дубай, това не са Ливан и Сирия или Либия на Кадафи. В Европа се говори, че там пак започва строителство, и аз имам намерение да се включа в него.
— Но нали сте продали фирмата — възрази високият загорял мъж с разкопчаната риза, обаждаше се рядко, но винаги на място.
— Бях принуден. Оценката й бе пет пъти по-голяма, отколкото ми платиха. Но карай! В началото може и да имам проблеми, ще се наложи да се конкурирам със западногерманския, френския и японския капитал, но и аз имам връзки. Пък и…
Кендрик изигра ролята си скромно, но убедително, подметна, че познавал султаните и членовете на правителствата в Оман, Бахрейн, Абу Даби и Дубай, и че те са го закриляли и са му помагали по време на Оманската криза, че дори са му съдействали с транспорт. После замълча също толкова рязко, както беше започнал. Беше споменал уж между другото доста подробности, но не биваше и да прекалява.
Мъжете в библиотеката се спогледаха и след почти незабележимото кимване на вицепрезидента набитият мъж с тъмносиньото сако каза:
— Прави ми впечатление, че имате сериозни планове. За какво ви е пост със сто и петдесет хиляди долара годишна заплата и прекалено много задължения? Вие не сте политик.
— Предвид възрастта ми времето като фактор не е за подценяване. След пет години още няма да съм навършил петдесет и доколкото разбирам, дори и да се заема с работата утре, ще ми трябват две-три години, докато навляза, а и няма никакви гаранции, че ще ми потръгне. Но ако предпочета другото и се понапъна да попадна в листата на кандидатите, сигурно ще бъда избран. Нямам нищо против, господин вицепрезидент. Това просто е резултат от вниманието, което ми обръщат масмедиите.
Няколко души заговориха едновременно, но Болинджър вдигна ръка само на няколко сантиметра от облегалката на фотьойла. Жестът беше достатъчен, та те да замълчат.
— И какво следва от това, господин конгресмен?
— Не е ли очевидно? Няма съмнение, че Дженингс ще спечели изборите, въпреки че Сенатът може да му създаде проблеми. Ако имам късмета да бъда включен в листата, направо от Долната камара ще седна във вицепрезидентското кресло, ще си изкарам мандата и ще се сдобия с повече влияние, а честно казано, и със средства.
— Но това, господин конгресмен — извика ядосан третият служител от Белия дом, който седеше на стола до колегите си на канапето, — означава да се облагодетелствате от служебното си положение.