Богаташите, поддържащи партията, наведоха очи или се намръщиха и загледаха разсеяно.
— Ако не знаех, че не разбирате как стоят нещата — рече Евън, — щях да се засегна. Споделям с вас този очевиден факт, защото искам да съм напълно откровен с вицепрезидента Болинджър, човек, когото дълбоко уважавам. Казах голата истина — то си върви с длъжността. Но това не значи, че няма да си изпълнявам задълженията и ще служа на своя народ с по-малко енергия и себеотрицание. Каквито и облаги да получа от този пост — вестникарски публикации, членство в управителните съвети, участие в турнири по голф, ще съм си ги заслужил, защото няма да се отнасям през пръсти към задълженията си. Както и вицепрезидентът Болинджър, не бих могъл да постъпя иначе.
— Добре го казахте, Евън — обади се тихо вицепрезидентът и изгледа строго сприхавия си помощник — Заслужавате извинение.
— Извинявайте — обади се младокът. — Вие сте прав, разбира се. То си върви с длъжността.
— Не е нужно да се извинявате — посъветва го Кендрик усмихнато. — Хубаво е човек да е предан на шефа си… — После се обърна към Болинджър: — Ако има черен пояс, моментално изчезвам оттук — добави той, нарушавайки със смях напрежението, възцарило се за миг в стаята.
— Ами, играе само тенис на маса, и то колкото да не е без хич — обади се възрастният държавен служител на канапето вляво.
— Но е много хитър — допълни най-старият помощник вдясно. — Не играе честно.
— Във всеки случай — продължи Евън, като изчака усмивките — повечето фалшиви — да изчезнат от лицата на насъбралите се, — наистина смятах да бъда съвсем откровен с вас, господин вицепрезидент. Точно тези неща исках да обмисля. Пропилях четири, не, близо пет години, вместо да си гледам професията — и фирмата, за която хвърлих доста усилия. Спря ме един маниак убиец, бях принуден да продам фирмата, защото хората се страхуваха да работят с мен. Той е мъртъв, обстановката се промени и се нормализира, но конкуренцията на европейците е много жестока. Дали ще се справя сам, или да направя всичко възможно да спечеля изборите, след което да се възползвам от вицепрезидентския пост? От друга страна обаче дали съм готов да пожертвам за политиката още години и толкова много енергия? Все въпроси, на които мога да отговоря само аз, сър. Надявам се, че ме разбирате.
И Кендрик чу думите, които така се бе надявал да чуе.
— Знам, Орсън, че вече е късно за хората от екипа ти — каза високият слаб мъж с разкопчаната риза, до която загорялата му кожа се открояваше още повече, — но ми се ще да обсъдим малко по-обстойно тези въпроси.
— Да, разбира се — съгласи се вицепрезидентът и се обърна към помощниците си. — Те горките са на крак от зори, а после научихме за Ардис. Тръгвайте си, момчета, за да изкарате Коледа със семействата си — повиках, Евън, жените и децата на сътрудниците си тук, във втора база на Военновъздушните сили, за да бъдат заедно по празниците.
— Чудесно сте направили, сър.
— Да де. Може би всички те притежават черен колан… Свободни сте. Утре е Бъдни вечер, а вдругиден, ако не ме лъже паметта — Коледа. Ако руснаците не бомбардират Вашингтон, ще се видим след три дни.
— Благодаря, господин вицепрезидент.
— Много сте любезен, сър.
— Можем да останем, ако желаете — каза най-възрастният, щом всички се изправиха.
— А после двамата ви колеги да ви изядат с парцалите? — попита Болинджър, развеселен от израженията на останалите. — И дума да не става. А на излизане повикайте иконома. Няма да е зле да пийнем малко коняк, докато решаваме световните проблеми.
Тримата служители от Белия дом излязоха от библиотеката като програмирани роботи, задействани от мелодията на познат марш. Мъжът в тъмносиньото сако със златните копчета се понаведе — коремът явно му пречеше.
— Нали искате да говорим открито, господин конгресмен? Наистина открито и честно? Е, така и ще направим.
— Не разбирам, господин… Извинявайте, не чух името ви.
— Стига празни приказки! — възкликна червендалестият бостънец. — Чувал съм от политиканите южняци и по-смислени неща.
— Може да заблудите политиците в столицата — каза дребният мъж в прекалено големия фотьойл, — но ние също сме бизнесмени, Кендрик. Вероятно имате какво да предложите, ние също.
— Харесва ли ви Южна Калифорния, господин конгресмен? — попита високо длъгнестият мъж с разкопчаната риза тъкмо когато влезе икономът.
— Засега не ни трябваш — възкликна Болинджър към слугата с фрака. — Остави ни.
— Извинете, сър. Нося ви съобщение — каза икономът и подаде на вицепрезидента някаква бележка.
Болинджър я прочете, лицето му първо почервеня, а после изведнъж пребледня.