— Кажи му да почака — нареди той. Икономът излезе. — За какво говорехме?
— За цената — обади се мъжът от Бостън. — За нея говорим, нали, господин конгресмен?
— Изразявате се грубичко — отвърна Евън. — Но можем да използваме и този термин.
— Разберете — намеси се дребосъкът с изпитото лице, — вече минахте през два мощни детектора за метални предмети. Може и да Ви прилошее от рентгеновите лъчи, но не носите микрофони.
— Само това оставаше да нося.
— Добре — каза високият мъж и стана от мястото си, сякаш за да впечатли останалите с огромния си ръст и вида си на загорял стар морски вълк — от него лъхаше сила. Тръгна бавно към рафта над камината. — Усетихме накъде биете с тези приказки за германските, френските и японските капитали Бурно ли е морето?
— За съжаление не съм моряк. Изразявайте се по-ясно.
— Какви проблеми имате?
— Във финансово отношение ли? — попита Евън, после поклати глава. — Няма проблем, с който да не мога да се справя. Ако се наложи, ще вложа в начинанието седем до десет милиона, в състояние съм да тегля кредити… но и лихвите не са за подценяване.
— Ами ако ви спестим лихвите? — попита мъжът, запознат с местните политикани.
— Господа — прекъсна ги рязко Болинджър и се изправи — същото направиха и другите, усетили, че на домакина му се налага да ги остави. — Съобщиха ми, че някой ме търсел спешно. Ако имате нужда от нещо, само кажете.
— Няма да се бавим, господин вицепрезидент — вметна Кендрик — знаеше, че Болинджър трябва да се разграничи от разговора, който щеше да последва, та сетне да отрече, че е свързан с него. — Както вече споменах, това е проблем, който единствено аз мога да реша. Исках само да бъда честен с вас.
— Благодаря за искреността, Евън. Отбийте се, преди да си тръгнете. Аз ще бъда в кабинета си.
Вицепрезидентът на Съединените щати излезе от стаята с отрупани с книги лавици, а поддръжниците на партията се нахвърлиха като чакали върху конгресмена от Колорадо.
— А сега да си кажем истината без заобикалки, моето момче — рече двуметровият яхтсмен, който се бе подпрял на полицата на камината.
— Не съм Ви роднина, не се дръжте толкова свойски.
— Големия Том винаги си говори така — обади се бостънецът. — Не му обръщайте внимание.
— Все пак съм член на Камарата на представителите.
— Я не се занасяйте, господин конгресмен! — намеси се шишкото в тъмносиньото сако.
— Нека говорим по-спокойно — рече ниският изпит мъж в огромния фотьойл. — Всички сме дошли за едно и също, да оставим любезностите и да продължим… Откажете се, Кендрик. Трябва ли да се изразяваме по-ясно?
— Няма да е зле, щом сте толкова категоричен.
— Добре — продължи нисичкият поддръжник на партията, чиито крака едва стигаха до килима. — Както каза някой, нека сме откровени — нищо не ни струва… Отстояваме политическа философия, която е не по-малко основателна от вашата, но тъй като си е наша, ни се струва, че е по-реалистична. Всъщност смятаме, че ударението трябва да пада главно върху отбранителната мощ на страната.
— И аз вярвам в силната отбрана — намеси се Евън. — Но не и в система, която окастря бюджета и се състои предимно от оръжия за нападение, в този случай четирийсет на сто от парите биват изразходвани неефективно.
— Така си е — съгласи се дребният опонент на Кендрик в големия фотьойл. — Това ще бъде коригирано от пазара.
— Но едва след като на вятъра са хвърлени милиарди долари.
— Естествено. Ако не е така, значи говорите за друга система на управление, която отрича малтузианския закон за банкрута. Силите на свободния пазар ще коригират тези изхвърляния. Конкуренцията, конгресмен Кендрик. Конкуренцията.
— Не и ако изхвърлянията са разработени в Пентагона или в заседателни зали, където гъмжи от представители на Министерството на отбраната.
— И таз добра! — възкликна яхтсменът при камината. — Защо да се съобразяваме с тези мухльовци, дето си пъхат носа навсякъде.
— Големия Том е прав — каза червендалестият бостънец. — Тези стиснати полковници и генерали са десета дупка на кавала. Разкарайте ги, щом толкова искате, но не спирайте работата, за Бога!
— Чухте ли? — попита оня в синьото сако със златни копчета. — Не пречете, докато не станем толкова силни, че на никой съветски ръководител да не му мине и през ума да ни нападне.
— А защо според вас някой ще седне да взривява половината свят?
— Защото са фанатизирани марксисти! — изрева яхтсменът, като се изпъчи пред камината с ръце на кръста.
— Защото са глупаци — поправи го спокойно дребосъкът. — Глупостта е най-късият път към световната трагедия, което означава, че ще оцелеят най-силните и най-умните… Можем да се справим с критиците в Конгреса, но не и в администрацията. Няма да го допуснем. Ясен ли съм?