— Кой, по дяволите, сте вие?
— Трябва да ви се представя… Пепелянке.
— Чувал съм този прякор. Обиден е! Кой сте вие?
— Сега аз командвам тук.
— О, Боже!…
Мрак, забрава, която идва с най-дълбокия шок. Всичко беше черно — и празно.
40
Първо усети вятъра и пръските вода, после вълните и накрая широките платнени ремъци, с които го бяха вързали за металния стол, прихванат с винтове върху клатещата се яхта. Отвори очи в подвижната тъмнина — беше на кърмата, пред очите му се разстилаше разпененият килватер, изведнъж в някаква кабина отзад блесна светлина. Евън се извърна и проточи врат да види какво става. Най-неочаквано съгледа тъмнокосия мургав човек от охраната, според майката на когото трябвало да стане папа… и който бе изкрещял, че тъкмо той командва тук. Мъжът седеше на стола отстрани, препасан през кръста с един-единствен ремък.
— Събудихте ли се, господин конгресмен? — попита той учтиво.
— Какво, по дяволите, сте направили? — извика Кендрик, като се опита да се освободи от стягащите го колани.
— Извинявайте за ремъците, но само това оставаше, да паднете в морето. Бурно е — просто ви пазехме, докато подишате малко свеж въздух.
— И таз добра, пазели ме! Упоихте ме, мръсници такива, и сте ме докарали тук против волята ми! Отвлекли сте ме! В канцеларията ми знаят къде съм бил снощи… Всички до един ще гниете по затворите заради това! А онзи негодник Болинджър ще бъде лишен от поста си и ще прекара…
— Стига, стига — прекъсна го мъжът и вдигна спокойно ръка в знак на протест. — Нещо бъркате, господин конгресмен. Никой не ви е упоявал, само ви бихме успокоително. Нещо ви прихвана. Нахвърлихте се на гост на вицепрезидента, можехте да го убиете…
— Щях и ще го убия! Къде е тоя лекар, къде?
— Какъв лекар?
— Стига сте увъртали! — изрева Кендрик и опъна ремъците. Изведнъж му хрумна нещо. — Лимузината, шофьорът! Той знае, че не съм излязъл оттам.
— Напротив, излязохте. Не се чувствахте добре, затова не говорехте много и си бяхте сложили тъмните очила, но пък дадохте много щедър бакшиш.
Яхтата се плъзгаше по водата, Евън изведнъж погледна към дрехите, с които беше облечен, присвил очи срещу слабата светлина в каютата отзад. Панталоните бяха от дебело кадифе, а ризата — от груб черен плат… не бяха неговите дрехи.
— Мръсници! — извика той и отново се сети за нещо. — Но са ме видели да слизам пред хотела!
— Съжалявам, но изобщо не сте ходили в хотела. Единственото, което казахте на шофьора, бе да ви остави при Балбоа Парк, където трябвало да се срещнете с някого, а после сте щели да вземете такси до вкъщи.
— Всичко сте предвидили, дори дрехите. Боклуци, наемни убийци!
— Пак бъркате, господин конгресмен. Постарахме се да ви спестим неприятностите. Не знаехме какво сте смъркали или сте си били, но както би казал моят темпераментен дядо, направо пред очите ни започнахте да откачате. Как да ви оставим да се появите пред хората!
— Добре де. Чух те, когато каза: „Сега аз командвам тук!“ А също: „Познавам хора, които ще се справят.“ Ей на това му се вика „мафия“.
— Знаете ли, господин конгресмен, страшно ви се възхищавам, но не мога да приема антипатията, с която се изказвате за всички италианци.
— Разправяй го на главния прокурор в Ню Йорк — отвърна Кендрик точно когато яхтата рязко хлътна, а после бе издигната от голяма вълна. — Джулиани ще те прибере заедно с товара.
— Да де, но понеже стана дума за неща, които се разиграват посред нощ, може и да си плаваме тук, ала няколко души са видели в Балбоа Парк мъж, който отговаря на вашето описание — тоест, бил е облечен като вас, когато сте излезли от хотела и сте се качили в лимузината, — та той е влязъл в „Балтазар“.
— Къде?
— Кафене в Балбоа. Нали знаете, там има доста студенти от всички краища на света, включително и от Средиземноморието. Младежи, чиито семейства живеят в Иран, Саудитска Арабия и Египет… дори на територии, които някои още наричат Палестина. Понякога обстановката се нажежава, та полицията е принудена да въвежда ред и да конфискува неща като пистолети и ножове. Тези хора са много избухливи.
— Значи са ме видели да влизам там и естествено, ще се намерят хора, които ще потвърдят, че съм бил в кафенето.
— Никой не поставя под съмнение смелостта ви, конгресмен. Вие търсите разрешение на проблемите в най-опасните места, нали? Оман, Бахрейн… дори домът на вицепрезидента на Съединените щати.
— Прибави и подкупа, боклук такъв.
— Чакайте малко! Нямам нищо общо с посещението ви при Пепелянката, нека сме наясно. Просто правя услуга, която не влиза в служебните ми задължения, и толкоз.