— Защо не? — отвърна Евън, оглеждайки стаята, чието обзавеждане подхождаше повече за северен климат.
— Какво ще пиеш?
— Канадско уиски с лед — каза Кендрик, както се разхождаше и оглеждаше стаята с надеждата да открие откъде би могъл да се измъкне.
Нямаше как да избяга — помещението бе затворено херметически. Рамките на прозорците бяха прихванати не със скрити в стената магнезиеви пирони, а с болтове под пластовете мазилка. Входната врата беше с панти, които можеха да бъдат свалени само с мощна бормашина. Накрая Евън влезе в банята и видя, че е без прозорци, имаше два отдушника с решетки, широки десет сантиметра.
— Тук е страхотно, нали? — възкликна мафиотът и когато Евън излезе от банята, му подаде чашата.
— Стига да не ти писне от усамотението — отвърна Кендрик и погледна безцелно към кухненския бокс.
Имаше нещо странно, но той пак не се сещаше какво. Без да забравя за пистолета на онзи от охраната, подмина огледалния бар и отиде до овалната чамова маса с тъмни петна, на която вероятно се сервираше яденето. Тя беше на около метър-два от дълъг плот, в средата на който, под шкафчетата имаше вградена печка. Мивката и хладилникът, разделени от друг плот, бяха до дясната стена. Какво ли го смущаваше? Тогава видя малка микровълнова печка, вградена под последното шкафче вляво — погледна я пак. Ами да!
Всичко работеше с електричество, това беше странното. В повечето провинциални къщи използваха газ в бутилка, за да не прокарват електричество за печките и фурните. И то не заради икономиите, а защото токът често спираше. Евън се сети за лампите на пристана и по пътеките. Електричество. Всичко бе електрифицирано на остров, отстоящ най-малко на трийсетина, ако не и на седемдесет километра от сушата. Той не беше сигурен какво означава това, но си струваше да помисли.
От кухненския бокс се върна при канапето и фотьойлите. Погледна големия телевизор и се запита колко ли мощна е антената, щом хваща програмите през морето. Седна, почти забравил за въоръжения си придружител, бе погълнат от толкова много други неща, включително и от мъчителните мисли за Калейла в хотела. Тя го чакаше от часове да се върне. Какво ли правеше? Какво би могла да прави? Евън вдигна чашата и отпи няколко глътки от уискито, благодарен за топлината, която бързо се разля по тялото му. Погледна бодигарда на Болинджър, застанал нехайно до чамовата маса — бе сложил самоуверено пистолета на нея, до свободната си дясна ръка.
— Наздраве! — каза мафиотът и вдигна чашата с лявата ръка.
— Защо не?
Без да отвръща на любезността му, Кендрик отпи и отново почувства как от уискито го залива топла вълна… Не, имаше нещо гнило — алкохолът не го топлеше, а сякаш го изгаряше. Предметите в стаята изведнъж се замъглиха, започнаха да се приближават и да се отдалечават. Той се опита да стане от фотьойла, но краката и ръцете не му се подчиняваха. Погледна ухиления мафиот и понечи да извика, но от гърлото му не излезе нито дума. Чу как чашата пада върху дюшемето и се чупи, усети някаква огромна тежест. За втори път тази вечер го обгърна мрак и той запада в бездънна черна пустош.
Бодигардът от секретните служби отиде при телефона, монтиран на стената до огледалния бар. Смръщи се, помисли и натисна трите числа, които му бяха дали на яхтата.
— Да, вила? — отвърна тихо някакъв мъж.
— Вашето момче пак заспа.
— Добре, ние сме готови.
— Чакай да те питам — каза любезно телохранителят. — Защо го доведохме тук?
— От медицински съображения, но не ти влиза в работата.
— На ваше място нямаше да го направя. Вие пак сте ни длъжници.
— Добре де. Не го знаем дали е добре със здравето, тъй че има приемлива и неприемлива доза.
— Две нормални дози вместо една конска?
— Нещо такова. Нашият лекар разбира от тези неща.
— Ако е същият, по-добре го дръжте настрана. Кендрик го е включил в списъка на смъртните си врагове… И изпратете латиноамериканците, не сте ме наели да влача трупове.
— Дадено. И не се тревожи за лекаря. Той е включен в друг списък.
— Ем Джей, още го няма, а е три и петнайсет след полунощ — изплака Калейла в телефона. — Научи ли нещо?
— Нищо по-конкретно — отвърна уморено директорът на „Специални операции“. — Не ти се обадих, защото мислех, че спиш.
— Не лъжи, чичо Мич. Никога не е било проблем да ме накараш да работя цяла нощ. Става въпрос за Евън!
— Знам, знам… Споменавал ли ти е, че има среща в Балбоа Парк?