— Стой! — извика задъхано Кендрик, като скочи и се измъкна от храсталака край пътеката. — Спри, или ще те убия! Това поне го разбираш.
Мексиканецът спря и се обърна бавно в мрака към Евън.
— Нямам нищо общо с тези тук — каза той на изненадващо чист английски.
— Тоест не натискаш спусъка, само им казваш къде да го натиснат те!
— Нямам нищо общо — повтори мъжът. — Рибар съм, но напоследък изкарваме почти нищо. Припечелвам някое и друго песо и се връщам при семейството си в Ел Дескансо.
— Искаш ли пак да го видиш?
— Si, много — отвърна латиноамериканецът с разтреперани устни и ръце. — Щом тук се разиграват такива неща, няма да се върна повече.
— Нима не се е случвало никога досега?
— Не, сеньор.
— Тогава откъде знаеш пътя? — изкрещя Кендрик, за да надвика воя на вятъра и разбиващите се вълни.
Вече дишаше по-спокойно, постепенно започна да осъзнава, че целият е в кал и тялото го боли.
— Докарват ни тук и ни дават карти на острова, които трябва да научим за два дни, иначе ни връщат.
— Защо? За да убивате повечко хора ли?
— Казах ви, не, сеньор. Оттук минава наркотрафикът и е много опасно. Мексиканските и американските патрули могат да бъдат повикани за нула време, но все пак островът трябва да се охранява.
— Да бъдат повикани за нула време ли?
— Собственикът е влиятелен човек.
— Гринел ли се казва?
— Не знам, сеньор. Познавам само острова.
— Английският ти е добър. Защо преди не говореше на английски? — Евън посочи мъртвия мафиот. — С него!
— Пак ще повторя, не искам да се забърквам. Казаха ми къде да ви заведа, а когато наближихме, започнах да разбирам… Не исках да имам нищо общо, сеньор. Но семейството ми е в Ел Дескансо, а хората, които идват тук, са влиятелни.
Евън се загледа умислено в мъжа. Беше лесно, много лесно да го убие и да премахне една опасност, но все пак имаше вероятност, макар и минимална, мексиканецът да не лъже. Кендрик знаеше, че излага на риск живота си, ала сега ставаше дума и за друг живот, което улесняваше нещата.
— Нали си даваш сметка — поде той, като се приближи към мъжа и повиши глас, за да бъде чут, — че ще ти теглят куршума, ако се върнеш в къщата без него и той не се появи, ако намерят трупа му тук или изхвърлен на скалите?
Мексиканецът кимна два пъти.
— Но ако те пощадя, имаш шанс — продължи Евън, като вдигна пистолета на мафиота.
Мексиканецът притвори очи и кимна веднъж.
— Значи в интерес на теб и на семейството ти е да дойдеш с мен.
— Si. — Мъжът отвори очи. — Да дойда с вас къде?
— Трябва да се измъкна оттук — час по-скоро. Долу на кея, до резервоара с бензин има лодка. Голяма е, ще успеем.
— Имат и други лодки — прекъсна го водачът на палача му. — По-бързи са от патрулните катери, с които преследват наркотрафикантите, а имат и хеликоптер с мощни прожектори.
— Къде?
— Долу при плажа, от другата страна на острова. Има циментова писта… Пилот ли сте, сеньор?
— Де да бях. Как се казваш?
— Емилио.
— Идваш ли с мен?
— Нямам избор. Искам да се махна оттук и да се върна вкъщи, при семейството си, а после да се преселим в някой град в планината. Иначе ще умра и те ще гладуват.
— Предупреждавам те, ако ми дадеш и най-малкия повод да се усъмня в теб, никога няма да видиш Ел Дескансо и семейството си.
— Ясно.
— Стой го мен… Първо ще проверя своя палач.
— Вашия какъв, сеньор?
— Моят приятел, дето идеше да ме очисти. Хайде! Чака ни много работа, а не разполагаме с време.
— Към лодката ли?
— Още не — отвърна Кендрик, като обмисляше някакъв неясен, накъсан план. — Ще унищожим този проклет остров. Не само заради теб и мен, заради всички. Всички… Има ли някаква барака за инструменти, където държат лопати, кирки, градинарски ножици?
— Mantenimiento — отвърна Емилио. — За градинарите, макар че често ни карат да им помагаме.
— Първо ще спрем, а после ще ме заведеш там — продължи Евън и с болка се втурна към мъртвия мафиот. — Хайде!
— Трябва да внимаваме, сеньор!
— Знам, охраната. Колко души са?
— По двама на четирите използваеми плажа и още двама на кея. Десет души във всяка смяна. Всички носят радиоаларми, които задействат сирени.
— По колко часа са смените? — попита Кендрик, наведен над трупа на мъжа от охраната на вицепрезидента.
— Дванайсет часа. Двайсет души от охраната и четирима градинари. Когато не са на работа, стоят в бараката. Продълговата сграда северно от главната къща.
— А къде са сечивата?
— В метален гараж на петдесет метра южно от генератора.
— Добре.