Евън и мексиканецът не се двоумиха дълго. Замениха сатъра с брадвичка и мачете. Към тях прибавиха клещите за тел, един бидон с бензин и триметров сгъваем трион. Евън остави в джобовете си другите предмети, които бе взел от вилата.
— Хеликоптерът! — каза той.
— Под генератора има пътека, където се сливат северният и южният път. Побързайте! Часовоите сигурно вече са излезли на плажа и скоро ще се върнат.
Те изскочиха от склада на градинарите и хукнаха към първия черен път, напъхали сечивата в коланите или под мишниците си. Водеше Емилио. Прекосиха пътя и се хвърлиха във високата трева отстрани, после излязоха на тясната пътека, която пресичаше хълма.
— Цигара! — прошепна мексиканецът и дръпна Евън назад към застиналата трева.
В тъмнината проблесна подскачащото огънче на цигара — часовоят изкачи с мъка хълма и мина на някакви си два метра от тях.
— Елате! — извика тихо Емилио, когато мъжът стигна площадката горе.
Втурнаха се приведени към северния път — нямаше и следа от втория часовой, затова двамата тръгнаха надолу към бетонната писта.
Огромният пребоядисан военен вертолет стоеше като безмълвен бегемот, готов да се нахвърли върху някакъв враг, който само той виждаше в нощта. Около колесника бяха намотани тежки вериги, прихванати за бетона — внезапните морски бури не можеха да помръднат хеликоптера, освен ако не го разцепеха на две. Кендрик се приближи към огромната машина, а Емилио остана в тревата при пътя, за да предупреди американеца, ако часовоят се върне. Евън огледа вертолета с една-едничка мисъл: как да го обезвреди, и то без да вдига шум, който да отекне над притихналия стръмен остров. Не можеше да използва фенерчето — лъчът му щеше да се забележи в нощта… Кабелите. Горе под перките на ротора и в опашката. Хвана се за дръжката на вратата, после за рамката на прозореца и се покатери пред кабината, от панталоните му стърчаха дългите дръжки на клещите за тел. За секунди пропълзя по издутото стъкло, качи се върху корпуса и тръгна несигурно и предпазливо на четири крака към основата на ротора. Извади клещите и се изправи. След три минути бе прерязал кабелите, които напипа в тъмното.
Чу се остро и кратко изсвирване. Емилио го предупреждаваше. Часовоят бе прекосил билото на хълма и след минути щеше да е на пистата. Кендрик не бе доволен. Дали бе обезвредил хеликоптера, или само го бе повредил? Трябваше на всяка цена да стигне опашката. Това беше неговият резервен вариант в тази епоха на техниката, когато всяка летателна машина имаше по няколко резервни варианта в случай на повреда. Пропълзя бързо по корпуса, като внимаваше да не загуби равновесие, да се подхлъзне и да полети към белия бетон на шест метра под него. Стигна наклонената опашка, но не видя нищо, всичко бе обвито в метал… не, не всичко! Както бе възседнал гладкия корпус и се бе хванал за щръкналата опашка, Евън се огледа и забеляза два дебели като въжета кабела, свързани с десния елерон. Зае се с работа, по челото му изби пот, която се застича по лъскавия метал. След малко усети, че се е справил: жичките на горния кабел започнаха да се късат една по една. Изведнъж се чу силен трясък, от елерона увисна цяло парче. Беше успял — резервният му вариант се бе оказал безпогрешен.
Някой забумка с крака. Развика се: „Какво става? Какво има?“ На бетона под опашката стоеше часовоят с насочена към Евън пушка в дясната ръка, а с лявата посегна към радиоалармата, закачена на колана му.
42
„И таз добра! Само това не!“, рече си Кендрик и сякаш изгубил равновесие и самообладание, вдигна ръце и се плъзна по корпуса, запокитвайки клещите към приклада на пушката. Часовоят изкрещя от болка, когато оръжието бе избито от ръката му, но преди писъкът му да прерасне в кресчендо, Емилио се хвърли и стовари тъпото на брадвичката върху главата му.
— Можете ли да вървите? — попита мексиканецът шепнешком Евън. — Трябва да се махнем оттук! Бързо! Другият пазач ще дотича всеки момент.
Сгърчен на бетона, Евън кимна и се изправи с мъка, без обаче да пропусне да вземе клещите и пушката.
— Махни го оттук — нареди той, ала веднага си даде сметка, че не е нужно: Емилио вече влачеше безчувствения мъж през пистата към високата трева отстрани.