Прислужничката го поведе през огромна гостна, чиито прозорци гледаха към Чесапийк Бей, и спря пред друга внушителна врата. Отвори я и директорът от ЦРУ влезе в необичайната библиотека, като се опита бързо да огледа странната обстановка. Цялата стена вляво бе покрита с телевизионни монитори, датчици и прожекционна апаратура. Вдясно имаше голям сребрист екран, а в ъгъла до вратата — огромна камина, в която гореше огън. Помещението бе с високи тесни прозорци, а в средата му бе поставена голяма кръгла маса. Самюъл Уинтърс стана от стола до стената с телемониторите и тръгна към госта с протегната ръка.
— Отдавна не сме се виждали, Ем Джей. Може ли да те наричам така? — попита световноизвестният историк. — Доколкото си спомням, всички се обръщат към теб с това съкращение.
— Разбира се, доктор Уинтърс.
Ръкуваха се и седемдесетгодишният старец описа полукръг с ръка.
— Исках да видиш всичко това. Да знаеш, че държим пръст върху пулса на света, но не за да извлечем лични облаги! Ще ми се да го разбереш!
— Разбирам. Кои са другите?
— Заповядай, седни — рече Уинтърс и посочи един стол от другата страна на кръглата маса. — Съблечи си шлифера. Хората на моята възраст обичат отоплението да е пуснато докрай.
— Ако не възразявате, няма да се съблека. Срещата ни ще бъде кратка.
— Сигурен ли си?
— Напълно! — отговори му Пейтън и седна.
— Да-а — промърмори Уинтърс сякаш на стола си. — Необикновеният интелект обикновено избира своята позиция, без да се съобразява с измеренията на дискусията. А ти все пак притежаваш интелект, Ем Джей.
— Благодаря за снизходителния и донякъде унизителен комплимент.
— Това звучи малко враждебно и застрашително!
— Мисля, че е далеч по-страшно да решаваш вместо народа кой да бъде избран на ръководен държавен пост!
— Но той е най-подходящият човек!
— Напълно съм съгласен, не приемам обаче начина, по който действате. Когато си послужиш с измама, за да постигнеш някаква цел, никога не можеш да предвидиш последствията.
— Но други го правят дори сега, в този момент.
— Това не ви дава право да следвате пътя им! Ако можете, разобличете ги! Сигурен съм, че при вашите възможности това няма да е трудно. Но не им подражавайте!
— Чиста софистика! Живеем в политизирана джунгла, управлявана от хищници!
— Не е необходимо и ние да се превръщаме в хищници, за да се борим с тях! Разобличете ги, ала не прилагайте техните методи!
— Докато истината се разчуе и хората я проумеят, безмилостните орди ще ни стъпчат! Те променят правилата на играта! Променят законите! Недостижими са!
— При цялото ми уважение към вас позволете да не се съглася с това твърдение, доктор Уинтърс.
— Спомни си за Третия райх!
— Спомнете си какво стана с него! Спомнете си за Магна Харта, за тиранията на Бурбоните, за бруталното отношение на руските царе към народа, спомнете си за Филаделфия през 1787 година! Конституцията, господин докторе! Хората реагират бързо, когато ги потискат.
— Кажете това на гражданите на Съветския съюз!
— Е, тук сте прав, но защо не опитате да разясните тезата си на дисидентите, които непрестанно информират света за безобразията на Кремъл?
— Това са ексцеси! Навсякъде из тази нещастна, обречена планета има ексцеси! Те ще ни унищожат!
— Не и ако разумните хора ги разобличат и откажат да участват във всеобщата истерия! Вашата кауза е справедлива, но не е ли ексцес, че нарушавате писаните и неписаните закони? И с това причинявате смъртта на невинни мъже и жени само защото смятате, че стоите над закона на страната! Вместо открито да заявите пред обществеността онова, което ви е известно, вие сте решили да я манипулирате!