— Помощ! Помогнете!
Но вместо думи от устата му се разнесоха тихи неразбираеми звуци. Конгресменът закуцука, като провлачваше ранения си крак. Къде бяха изчезнали всички?! Сестринската стая бе празна! Две сестри излязоха от някаква врата в дъното на коридора. Кендрик вдигна ръка, замахна отчаяно и най-сетне си възвърна гласа:
— Помощ!
— О, Господи! — изпищя едната жена и двете се спуснаха към него.
В този момент Евън чу и топуркането на друг чифт крака. Обърна се и безпомощно проследи с поглед как мускулестата сестра изхвърча от стаята, как се втурва по коридора към вратата с червен надпис „Изход“, отваря я и изчезва.
— Веднага повикай лекаря! — кресна на своята колежка сестрата, която първа стигна до него. — Кърви много силно!
— Тогава може би трябва да се обадим и на госпожица Рашад! — отговори й другата и тръгна към телефона. — Длъжни сме да я уведомяваме при всяка промяна в състоянието му, а той не изглежда никак добре!
— Не! — извика Кендрик, чийто глас най-сетне бе възвърнал силата си. — Не я безпокойте!
— Но, господин конгресмен…
— Правете каквото ви казвам! Не й се обаждайте! Не е спала от два дена. Само повикайте лекаря и ми помогнете да се прибера в стаята… После трябва и да телефонирам…
След четирийсет и пет минути раната на рамото му бе зашита и кръвта по лицето и врата му бе почистена. Кендрик седна в кревата, взе телефона на колене и набра номер във Вашингтон, който знаеше наизуст. Въпреки бурните им възражения бе наредил на сестрите и на лекаря да не съобщават за случилото се на военната полиция и дори на охраната на болницата. Оказа се, че никой от етажа не познава яката сестра освен по име, същия следобед бяха пристигнали документите за прехвърлянето й тук от болницата на военната база Пенсакола във Флорида. Старшата сестра се бе зарадвала на назначаването й, тъй като персоналът все не достигаше, и не си бе направила труда да провери каква е причината за това преместване. На излизане никой не бе спрял новодошлата. Докато случаят не се изяснеше, не бе възможно да започне официално разследване, инак журналистите щяха да надушат, че е станало нещо. Засега всичко трябваше да бъде запазено в тайна.
— Извинявай, че те събудих, Мич…
— Евън!
— Реших, че трябва да знаеш какво се случи.
Кендрик му описа кошмара, който е преживял, като не пропусна да му каже, че не е уведомил нито военната, нито градската полиция.
— Може би сбърках, но когато я видях да изчезва през изхода, реших, че вероятността да я заловят е нищожна, а шансът вестниците да се докопат до историята е огромен.
— Напълно си прав — съгласи се Пейтън. — Тя е наемен убиец…
— Специалистка по възглавниците — допълни Евън.
— Ако не си се събудил, сега нямаше да се шегуваш. Наемните убийци обмислят всичко до най-малките подробности и имат по няколко варианта за отстъпление със съответния брой костюми за предрешаване. Действал си съвсем правилно.
— Кой я е наел, Мич?
— Мисля, че е очевидно. Гринел. Откак се измъкна от острова, той непрестанно предприема подобни зловещи начинания.
— Какво имаш предвид? Калейла нищо не ми е казвала.
— Калейла, както ти я наричаш, също не знае за тях. Стигат й грижите за тебе. Тя как прие инцидента?
— Не съм й казал. Забраних да й се обаждат.
— Ще побеснее!
— Поне ще се наспи. Та какво е направил Гринел?
— Адвокатът на Ардис Ванвландерън е мъртъв, а книгата е изчезнала. Хората на Гринел са стигнали в Сан Хасинто преди нас.
— По дяволите! — изкрещя Кендрик. — Значи я изтървахме!
— На пръв поглед да, но в цялата история има нещо странно… Спомняш ли си думите ми, че ще е достатъчно човекът на Гринел да хвърли само един поглед към къщата на адвоката, за да се досети, че го следим?
— Да, разбира се.
— Джинджифила е открил този човек.
— Е, и?
— Ако книгата е в ръцете им, защо ще пращат някого да я търси?
— Заловете го и го накарайте да ви отговори на този въпрос! Наблъскайте го с психотропни вещества. Няма да ви е за пръв път!
— Джинджифила не е на същото мнение.
— Защо?
— По две причини. Първо: човекът може да е само обикновен съгледвач, който не знае нищо. Второ: Джинджифила смята да го проследи.
— Значи Джинджифила е открил този тип, без той да го усети?