— Нали ти казах, че няма грешка! Хората на Гринел дори не подозират, че сме намерили мъртвия адвокат. Съгледвачът е видял само една камионетка и двама градинари в зелени работни гащеризони, които са се заели да поливат градината.
— Но ако този човек стои толкова ниско в йерархията, какво ще научи Джинджифила, — Боже, какво идиотско име, — като го проследи?
— Казах, че може да е обикновен изпълнител, комуто е даден само телефон за свръзка. От такъв човек нищо няма да разберем. От друга страна, не е изключено да стои по-високо в организацията и да ни отведе при останалите.
— За Бога, Мич, дрогирайте го и той ще изпее и майчиното си мляко!
— Ти не следиш какво ти обяснявам, Евън! На подобни телефони за свръзка човек трябва да се обажда периодично… в точно определени часове! Ако схемата се наруши, Гринел ще разбере, че нещо не е наред.
— Писна ми от вашите сложни игрички! — рече изтощен Кендрик.
— Прав си, досаден занаят… Опитай се да поспиш. Разпоредих двама войници да пазят пред вратата ти.
— А за теб почивка няма ли? Сега вече разбирам защо не можеш да дойдеш. Сигурно ми се обаждаш от кабинета?
— Да. Чакам да ми звънне Джинджифила. Оттук ми е по-лесно да координирам всичко.
— Не искаш ли да ми разкажеш за вчерашната си среща с шефа на Инвър Брас?
— Утре. Вече не е спешно. Без него Инвър Брас не съществува.
— „Без него“ ли? Какво имаш предвид?
— Той се самоуби… Весела Коледа, господин конгресмен!
Калейла Рашад изпусна пакетите на пода и кресна:
— Какво се е случило?!
После се втурна към леглото.
— При тази система на социално осигуряване не можеш да искаш по-добро медицинско обслужване!
— Няма нищо смешно!… Какви са тези войници пред вратата и долу? Защо проверяваха документите ми така недоверчиво? Какво се е случило?!
Евън й каза, като пропусна подробностите за новите шефове и за пролятата кръв в коридора.
— Мич одобри действията ми.
— Ще му отрежа главата! — извика Калейла. — Длъжен беше да ми се обади!
— И сега ти нямаше да си толкова красива. Сенките под очите ти са вече получерни, значи си дремнала малко.
— Дванайсет часа — призна си тя и седна на ръба на леглото. — Онази мила дебеличка сестра! Не мога да повярвам!
— Ако беше останала тук, можеше да приложиш уменията си, нали имаш черен колан? Аз лично рядко се бия, а със жени — почти никога. Само с проститутки, които искат луди пари.
— Моите услуги са безплатни, така че съм спокойна… О, Боже! Евън, трябваше да ги накарам да ни дадат стая с две легла и да остана при теб!
— Не прекалявай със закрилническите си мераци! Забравяш, че все пак съм мъж!
— А ти не забравяй друго: ако някога някой ни нападне, остави на мен да се оправям!
— Отиде ми мъжкото самочувствие! Няма проблеми! Ще си хапвам бонбонки и ще си пийвам шампанско, докато ти размазваш от бой престъпните типове.
— Само един истински мъж може да се шегува така — отвърна му Рашад, наведе се и го целуна. — Прекалено много те обичам! Това е най-големият ми проблем!
— Аз не го възприемам като проблем.
Отново се целунаха и в този момент телефонът иззвъня.
— Навярно е Мич. Недей да му крещиш! — рече конгресменът и се оказа прав.
— Успяхме! — извика възторжено от ЦРУ в Лангли директорът на отдел „Специални операции“. — Евън каза ли ти за Гринел?
— Не.
— Дай ми го! После той ще ти обясни…
— Защо не ми се обади снощи или сутринта?
— Дай ми го!
— Слушам, сър!
— Какво става, Мич?!
— Успяхме! Напипахме нещо изключително важно!
— Джинджифила ли?…
— Колкото и да е странно, не той. Информацията е от друг източник. В нашата работа понякога се случва да търсиш нещо, като предварително знаеш, че е почти изключено да го намериш, и в края на краищата то — да ти падне от небето. За всеки случай изпратихме човек до кантората на адвоката на госпожа Ванвландерън с набързо скалъпено пълномощно, което уж му осигурява достъп до всички документи на починалата началничка на кабинета на вицепрезидента. Секретарката не му позволила да се рови из книжата в отсъствие на шефа й и позвънила в Сан Хасинто. Нашият човек знаел, че там тя няма да намери никого, и продължил да й досажда още няколко часа, като играел ролята на разгневен правителствен чиновник, докато онази се опитвала да открие адвоката. Явно е успял да й опъне нервите, още повече, че заради него девойката не отишла на среща с важни клиенти… В гнева си или може би от страх — няма значение — тя се изпуснала и казала, че ако нашето момче търси онези поверителни документи, на които била направила фотокопия, няма да ги намери, тъй като те са в сейф в банката.