— Вчера го обсъдихме. С военен транспортен самолет ще идем във Франкфурт и оттам в Кайро, откъдето тайно ще вземем самолетче до Кувейт и Дубай, а последната отсечка ще минем с хеликоптер. Ще пристигнем в Оман през нощта. Ще кацнем в Джабал Шам, където ще ни чака една от колите на Ахмат, естествено без опознавателни знаци, и ще ни откара в двореца.
— Доста потайно! — каза Уайнграс и впечатлен, поклати глава.
— Няма как. Преди това Евън трябва да изчезне за известно време, а ние ще пуснем слух, че някой го бил видял в Мауи на Хавайските острови, където се криел в някакво имение. В момента специалистите от нашата фотолаборатория изготвят колаж с негова снимка на фона на хавайски пейзаж, която ще излезе по вестниците.
— Мичъл има буйно въображение.
— Той е най-добрият в нашата професия, Мани.
— Може би е редно да оглави ЦРУ.
— Не става за тази работа. Мрази бюрократщината и не умее да баламосва политиците. Когато нещо или някой не му харесва, не го крие. Добре си е на сегашния пост.
Чу се как входната врата се отваря и после се затваря. Уайнграс извика: „Ау!“, мушна цигарата в устата на стреснатата Калейла и замаха с ръце, за да изтласка уличаващия го дим към Рашад.
— Ужасна жена! — прошепна той. — Как не те е срам, да пушиш в мое присъствие?!
— Срам ме е! — отвърна му спокойно Калейла и смачка цигарата в пепелника тъкмо когато Кендрик излезе на верандата.
— Тя никога не би си позволила да пуши, когато си до нея — отбеляза Евън.
Беше облечен със син анцуг. По челото му се стичаше пот.
— Слухът ти е като на доберман.
— А твоят мозък е като на налапал въдицата костур.
— Изключително умна риба!
— Мани винаги е блестял със скромността си — намеси се Рашад.
— Не на мен тия…
— Какво ти казах преди малко? — викна Уайнграс. — Той непрекъснато повтаря тази фраза! Това е проява на изключително развит и съвсем неуместен комплекс за превъзходство, който дразни хората, наистина притежаващи висш интелект… Добре ли потренира, глупако?
Кендрик се усмихна, отиде до барчето и извади от него кана с портокалов сок.
— Вече бягам по трийсет минути без прекъсване — отговори му той и си наля чаша сок.
— Добро постижение, особено ако си каубойски кон, който трябва да обикаля стадо говеда.
— Непрекъснато ми говори такива неща — възмути се Кендрик. — Вбесява ме!
— На мен ли го казваш? — отвърна му Калейла и отпи от кафето.
— Някой да се е обаждал? — попита Евън.
— Още е рано, седем часът е, скъпи.
— Не и в Швейцария. Там е следобед. Позвъних в Цюрих, преди да изляза.
— С кого говори? — попита Рашад.
— С директора на „Гемайншафт Банк“. Мич му е изкарал акъла, разказал му е за трансферите и човекът е готов да ни сътрудничи… Почакай! Някой от вас проверявал ли е дали не е пристигал телекс?
— Не, но чух, че преди малко тая пущина в кабинета тракаше — отговори му Уайнграс.
Кендрик остави чашата и забърза през хола към вратата на кабинета, която се намираше в другия край на облицованото с мрамор антре. Калейла и Мани го проследиха с очи и после се спогледаха. След малко конгресменът се върна с лист от телекса в ръка. По лицето му бе изписано вълнение.
— Те са го направили! — възкликна той.
— Кой какво е направил?! — попита Уайнграс.
— Банковият трансфер! Спомняте ли си за кредита от петдесет милиона, която Гринел и неговият консорциум от крадци ми бяха осигурили?
— О, Господи! — смая се Калейла. — Не е възможно да не са я спрели.
— Блокирали са я веднага щом Гринел се е измъкнал от острова.
— Е, и? — рече Мани.
— Живеем в епоха на сложни телекомуникации. Често стават компютърни грешки. За наш късмет се е случило точно това. Банката не е получила съобщението за спиране на кредита. Той е в сила, само че минава през клона на банката в Берн и сметката фигурира под нов, кодиран номер.
— Хората на Гринел никога няма да финансират кредита.
— Кредитът е гарантиран с други техни авоари, които са поне десет пъти повече от петдесет милиона.
— Ще се помъчат да спрат изплащането на сумата, Евън.
— Съмнявам се, че ще искат да се показват и швейцарските съдилища.
Хеликоптерът „Кобра“ без опознавателни знаци летеше на не повече от стотина метра над пустинята. Евън и Калейла бяха изтощени от двайсет и шестте часа, прекарани във въздуха и прекъсвани само от бързите смени на самолетите. Рашад бе подпряла буза в рамото на Кендрик, а неговата глава бе клюмнала на гърдите му. И двамата спяха. Един мъж в бежова униформа без отличителни знаци излезе от пилотската кабина и разтърси Евън.