— Поръчахте ли кафе? — попита ги Кендрик.
— Още не се е появявал келнер — отвърна му Бен Ами. — Тази вечер заведението е препълнено. Как сте, господин конгресмен?
— Наричай ме Евън или по-добре Амал. Щом съм тук, значи ми няма нищо.
— А Уайнграс?
— Опасявам се, че не е много добре… Здрасти, Синия!
— Здравей! — отговори му младият мъж.
— С тези дрехи изглеждаш като бизнесмен. Изобщо нямаш вид на военен. Ако предварително не знаех, че ще дойдеш, нямаше да те позная.
— Вече не съм военен. Наложи се да напусна бригадата.
— Ще й липсваш.
— И тя ми липсва, но раните ми не зараснаха както трябва. Азра беше добър воин, добър командос.
— Още ли го мразиш?
— В гласа ми няма омраза, може би изпитвам гняв, но не и омраза към мъжа, когото се наложи да убия.
— А сега какво работиш?
— В нашата служба е — намеси се Бен Ами. — В Мосад.
— Понеже стана дума за нея, Ахмат поръча да ви предам неговите извинения, че не ви е поканил в двореца…
— Да не е луд да ни кани?! Само това му липсва, да се разчуе, че в дома му има хора от Мосад!
— Не знам дали Мани ви е казал всичко…
— А ти как мислиш, нали го знаеш колко е устат? След като тръгнахте насам от Щатите, ни се обади още веднъж и ни предаде информация, с помощта на която Синия направи окончателния план.
— Синия ли? Между другото, ти нямаш ли си друго име?
— Не се обиждайте, господине, за американци нямам. Така е по-добре и за двама ни.
— Съгласен съм. Какво толкова важно ти е съобщил Мани?
Младият мъж се наведе и прошепна:
— Спомена за петдесетте милиона…
— Страхотен номер сте им погодили — прекъсна го Бен Ами. — Но не повярвах на Мани, че идеята била негова.
— Той ли го каза? Всъщност можеше да бъде и негова. Освен това банката нямаше друг изход. А и от Вашингтон здравата я притиснаха. Та какво за петдесетте милиона?
— Южен Йемен — отвърна му Синия.
— Не разбирам…
— Петдесет милиона са много пари, но други имат заделени и по повече за същото. Иран, Ирак… Затова се спрях на Южен Йемен. Трябва да се съобразяваме с изискванията на клиентите. Това е бедна страна, но е отдалечена и почти недостъпна, притисната между Аденския залив и Червено море. Терористите непрекъснато търсят нови територии, където да се обучават и да сеят отровните семена на учението си. Долината Бекаа е пълна с предатели, а с Кадафи никой вече не иска да си има работа. Той съвсем е полудял и всеки момент може да бъде свален.
— Забравих да ти кажа — отново го прекъсна Бен Ами, — Синия е един от най-добрите ни специалисти по борба с тероризма.
— Личи си по думите му… Продължавай, млади момко.
— Не сте много по-възрастен от мен.
— Само с някакви си двайсетина години. Продължавай нататък.
— Доколкото разбрах, вашата идея е оръжията от доставчиците на Хаменди в Европа да пристигнат в Маскат със самолети. На летището уж корумпирани митничари затварят очи и им разрешават да бъдат натоварени за Ливан и долината Бекаа. Така ли е?
— Да. После, докато екипажите са под карантина, хора от султанската гвардия, които ще играят ролята на палестинци, дошли да проверят стоката, за която са платили, ще отворят касите, мисля, че по десет души на самолет са достатъчни, и ще полеят оръжията с киселина. Няма да отнеме повече от петнайсет-двайсет минути на самолет. Войници от маскатския гарнизон ще отцепят целия район на летището и ние ще владеем напълно положението.
— Звучи добре — рече Синия, — но ми се струва, че операцията е рискована. В тази част на света пилотите обикновено отказват да напуснат самолетите си при подобни ситуации. Ако се опитате да ги притиснете, ще ви създадат проблеми. Повечето са прости, но твърдоглави и яки типове. Ще надушат, че нещо не е наред, повярвайте ми… Защо вместо това не убедим най-видните водачи от долината Бекаа да дойдат заедно с най-верните си войски в Южен Йемен? Може например да обявим, че там се организира ново движение, финансирано от някакви врагове на Израел, а такива дал Господ. Ще им кажем, че там ги очаква оръжие и екипировка за петдесет милиона, както и възможности за обучение и препращане на ударни отряди в Газа и Голанските възвишения. Тези фанатици няма да устоят на изкушението… И вместо много самолети ще използваме един кораб, натоварен в Бахрейн, който ще отплава за пристанище Нищун в Южен Йемен.