— Не издържам повече! — избухна Кендрик. — Добре! Казва се Ел Баз! Сега ще ме пуснеш ли? Бързам!
— На драго сърце ще известя господаря, сър. Той ще ви пусне, ако пожелае. Разбирате необходимостта от…
Мудният пазач успя да каже само това, преди да обърне глава към тротоара. От тъмната улича се чу глъчка. Някакъв мъж изкрещя, други се развикаха и пронизителните им гласове отекнаха в зидовете наоколо.
— Елахуунай!
— Удам!
В този момент врявата беше заглушена от женски писък.
— Сибони фихалее! — извика жената неистово, за да бъде оставена на мира. После изруга на чист английски: — Копелета такива!
Евън и пазачът се Втурнаха към каменния праг тъкмо когато в човешката какофония отекнаха два изстрела. Страховитото ехо на рикоширалите куршуми заглъхна в приличното на пещера пространство. Арабинът пред къщата се обърна и се просна по очи на каменния под на входа. Кендрик приклекна — би трябвало да се досети, че ще стане така. Трима араби в аби заедно с млад мъж и жена, облечени в очевидно западняшки дрехи, се стрелнаха край тях — мъжът беше в разпран панталон със защитен цвят и държеше кървящата си ръка. Евън се изправи и внимателно надникна иззад каменния ъгъл. Това, което видя, го потресе.
В сянката на тясната уличка стоеше жена с нож с късо острие в лявата ръка и с автоматичен пистолет. Кендрик излезе бавно на неравния калдъръм. Погледите им се срещнаха. Жената вдигна оръжието, Евън замръзна на мястото си и се помъчи да реши какво да прави и кога: знаеше, че ако се дръпне рязко, тя ще стреля. Но вместо това за негово голямо учудване жената заотстъпва назад в плътната сянка с оръжие, все още насочено към него. Изведнъж отекнаха възбудени гласове, прекъсвани от острия писък на свирка, жената се обърна и затича надолу по тъмната тясна улица. Само след секунди вече я нямаше. Тя го беше проследила! Да го убие? Защо? Коя ли беше?
— Насам! — повика го тихо уплашеният арабин. Евън рязко обърна глава — мъжът му махаше трескаво и го викаше да се приближи към тежката страховита врата в сводестия вход. — Бързо, сър! Ще ви пусна! Побързайте! Не бива да ви виждат тук!
Вратата се отвори, Евън изтича вътре и веднага беше издърпан вляво от силната ръка на някакъв дребничък човек, който извика на пазача на входа:
— Махай се! Бързо!
После захлопна вратата и намести двете метални резета. Евън присви очи в тъмнината. Бяха в нещо като антре — широко и запуснато, с няколко затворени врати от двете страни на коридора. Изметнатото дюшеме бе покрито с многобройни персийски килимчета, които според Кендрик щяха да вървят доста добре по търговете на Запад, по стените имаше други килимчета, по-големи, които струваха цяло състояние. Мъжът на име Ел Баз влагаше печалбите си в добре изработени тъкани съкровища. Хората, които разбират от тези неща, веднага биха отсъдили, че имат работа с важна клечка. Другите, включително повечето полицаи и представители на властите, без съмнение биха си помислили, че този потаен човек е покрил пода и стените си с евтини черджета, та туристите да не забележат, че на места къщата се нуждае от ремонт. Човекът на изкуството на име Ел Баз познаваше добре пазарната конюнктура.
— Аз съм Ел Баз — представи се на английски дребният попрегърбен арабин и протегна едрата си длан с изпъкнали вени. — Вие сте човекът, за когото се представяте, радвам се да се запознаем, макар и да не знам името, което вашите уважаеми родители са ви дали. Заповядайте, елате, втората врата вдясно. Това е първата и най-важна процедура. Всъщност останалото е свършено.
— Свършено ли? Какво е свършено? — прошепна Евън.
— Основното — отговори Ел Баз. — Документите са готови — в тях са вписани данните, които получих.
— Какви данни?
— Кой сте, какъв сте, откъде идвате. Само това ми трябваше.
— Кой ви ги даде?
— Нямам представа — отвърна възрастният арабин, след което докосна Кендрик по ръката и го насочи надолу по коридора. — Някаква непозната ме инструктира по телефона, не знам откъде. Но каза паролата и аз разбрах, че трябва да й се подчиня.
— Жена ли?
— Полът няма значение, я шейх. Важни са думите. Заповядайте, влезте! — Ел Баз отвори вратата на малко фотографско студио — апаратурата бе остаряла. Евън го забеляза и това не убягна на Ел Баз. — Левият фотоапарат възпроизвежда зърното върху снимките за паспорти — обясни той. — Хайде! Седнете на стола пред екрана. Ще стане бързо и безболезнено.
Ел Баз работеше чевръсто и тъй като снимките бяха моментални, не се затрудни да избере негатива. Старецът изгори другите, сложи си тънки хирургически ръкавици и направи знак към тежката завеса зад сивия плат, който служеше за екран. Отиде при нея и я дръпна. Показа се бяла грапава стена.