— Тези от Ал Кабир ли? Братовчедите ти?
— Двама от охраната стигат, приятелю. Настъпи кратко мълчание.
— Слуховете са верни, нали, Ахмат? — рече плахо лекарят.
— Не разбирам какво имаш предвид. Слуховете са безпочвени и не ме интересуват.
— Всички твърдят, че си прекалено разумен за възрастта си…
— Е, не съм гимназист — прекъсна го султанът.
— Според него това се очаквало от теб, за „да ръководиш страната“. Но ми е трудно да го приема, след като съм те лекувал от заушка.
— Не се затормозявай с тези неща, докторе. Само ме дръж в течение. — Ахмат се пресегна към чекмеджето, където беше телефонния апарат, и натисна няколко бутона. След няколко секунди каза: — Извинявай, братовчеде. Знам, че спиш, но пак се налага да те безпокоя. Отивай веднага в лагера. Амал Баруди иска да избяга. С още няколко пиленца. — Той затвори телефона.
— Какво става? — попита съпругата на младия султан и бързо се приближи към него.
— Моля те — каза Ахмат с очи, вперени в корема й. — Остават ти само шест седмици, Боби. Движи се бавно.
— Той прекалява — каза Робърта Олдридж Ямени, като обърна глава към Калейла, на която говореше. — Това сладурче се класира на двехилядното място на Бостънския маратон, а сега седнал да ме учи как да си нося бебето. Нали прекалява?
— Султанско семе е това, Боби — отговори Калейла с усмивка.
— Султанско, друг път! Та нали всички бебета се напикават. Питай майка ми. Родила ни е четири за шест години… Какво, скъпи, какво става?
— Нашият американски конгресмен е установил връзка в лагера. Ще инсценираме бягство.
— Значи е станала работата! — извика Калейла и се приближи до бюрото.
— Идеята беше твоя — каза Ахмат.
— Моля те, забрави го! Нямам нищо общо с това, което става тук.
— Не е така — отсече младият султан. — Каквото и да разправят, каквито и да са рисковете, се нуждаем от много помощ, от много съвети… Извинявай, Калейла. Даже не ти казах „здравей“. Съжалявам, че те повиках по това време, както постъпих и с братовчедите си, верните ми полицаи, но знаех, че ще искаш да си тук.
— Че къде другаде да бъда?
— Как успя да излезеш от хотела в четири след полунощ?
— Благодарение на Боби. Но трябва да добавя, Ахмат, че това едва ли допринесе за доброто ни име.
— Така ли? — Султанът погледна жена си.
— Божичко! — заприглася Боби, след което долепи длани, наведе се и продължи с бостънски акцент. — Тази прекрасна дама е куртизанка от Кайро, добре звучи, нали? При тези обстоятелства… — Съпругата на султана обгърна подутия си корем с ръце и продължи: — Високият пост си каза думата. Постъпих като Хенри VIII. Той го е наричал „яздене на седло“. Станало е, когато Ана Болейн е била в напреднала бременност и не е могла да задоволи монарха.
— За Бога, Робърта, това не е филмът „Кралят и аз“, нито пък аз съм Юл Бринър.
— Сега си, мой човек! — Съпругата на Ахмат погледна Калейла през смях. — Разбира се, ако го докоснеш, ще ти издера очите.
— Не се бой, мила — рече Калейла и се направи на сериозна. — Особено след онова, което ми каза.
— Ей, вие двете… — прекъсна ги Ахмат. Краткия поглед, който им хвърли, изразяваше благодарността, която изпитваше към тях.
— Нали трябва и да се посмеем от време на време — каза жена му. — Иначе съвсем ще откачим.
— Ще откачим — съгласи се тихо Ахмат и се вторачи в жената от Кайро. — Как е твоят приятел, английският бизнесмен?
— Пиян като свиня — отговори Калейла. — За последен път са го видели в американския бар на хотела. Едва се е държал на крака и още ме е наричал как ли не.
— Е, поне не те разконспирира.
— Да де. Явно цената ми се е качила.
— А нашите свръхпатриоти — едрите търговци, които биха предпочели по-скоро да избягам безславно на запад, отколкото да стоя тук? Нали още вярват, че работиш за тях?
— Да. Според моя „приятел“ от пазара Сабат Айнуб са убедени, че си се срещал с Кендрик. Наложи се да се съглася с него, че си кръгъл глупак и си търсиш белята. Извинявай.
— Откъде си вадят тези заключения?
— Знаят, че една военна джипка е взела американеца на няколко преки от хотела. Нямаше как да ги оборя, нали и аз го видях.