Водачът на групата от Масадската бригада се казваше Яков. Агентът от Мосад, пленен в Маскат, му беше баща.
— Господа — каза спокойно и почтително по високоговорителя някой на иврит. — Самолетът започва да се снижава — продължи той. — Ще достигнем целта след шест минути и трийсет и четири секунди, но ако над планината има насрещен вятър, ще бъдем там след шест минути и четирийсет и осем секунди или може би след шест минути и петдесет и пет секунди, все тая. — Четиримата мъже се засмяха, а Яков примигна с очи, все така вперени в пространството отпред. Пилотът продължи: — На около три хиляди метра ще направим кръг над целта, така че ако имате да правите някакви поправки на шантавите чаршафи върху гърбовете си, оправяйте ги сега. Колкото до мен, обичам да се разхождам на височина три хиляди метра, но затова пък знам да пиша и да чета. — Яков се усмихна, другите се засмяха по-силно от преди. Мъжът отново ги прекъсна: — Вратата ще бъде отворена на височина три хиляди и двеста метра от нашия колега Джонатан Леви, който, както всички уважаващи себе си портиери в Тел Авив, ще очаква за извършената услуга щедър бакшиш от всекиго. Не държи да му благодарите. По мигащата червена лампичка ще разберете, че трябва да напуснете този луксозен небесен хотел, но момчетата долу на паркинга отказват да ви докарат лимузините. Те също могат да пишат и да четат и били с всичкия си за разлика от някои неназовани туристи, поели на тази екскурзия по небе. — Смехът вече ехтеше из целия самолет. Яков само се усмихна. Пилотът отново ги прекъсна, този път с мек, по-различен тон. — Да живеят любимият Израел и неговите смели синове и дъщери! И нека всемогъщият бог бъде с вас, скъпи приятели. Излизайте!
Един по един парашутите се разтвориха в нощното небе над пустинята, един по един петимата командоси от Масадската бригада се приземиха в обсег от сто и двайсет метра от кехлибарената светлина, струяща по пясъците. Всеки носеше мъничка радиостанция, чрез която да се свърже при нужда с останалите. Щом се приземиха, петимата изкопаха дупки и заровиха парашутите, като скриха широката лопата между плата и брезента. После се събраха при светлината. Тя беше загасена и бе заместена от фенерче, което държеше мъжът, дошъл в Маскат — висш офицер от Мосад.
— Чакайте да ви погледна — каза той и ги освети един по един. — Изглеждате добре. Приличате на бандюги от пристанището.
— Така сте заповядали — каза Яков.
— Заповедите невинаги се изпълняват — отговори агентът. — Ти трябва да си…
— Нямаме имена — прекъсна го рязко Яков.
— Заслужавам порицание — съгласи се мъжът от Мосад. — Честно да ви призная, знам само твоето и това е разбираемо.
— Забравете го.
— Как да ви наричам?
— Ние сме цветове и толкоз. Отдясно наляво сме Оранжевия, Сивия, Черния и Червения.
— Радвам се да се запозная с вас — каза агентът, осветявайки последователно всеки един отдясно наляво. — А ти? — попита той, когато лъчът стигна до Яков.
— Аз съм Синия.
— Естествено. Като знамето.
— Не — каза синът на заложника в Маскат. — Синият пламък е най-силен, това е достатъчно.
— Точно както синият лед е най-студен, момко. Но това не е важно. Колата е на няколкостотин метра северно оттук. Май ще се наложи да повървите след вълнуващото спускане от небето.
— Ами, вълнуващо! — възрази Сивия и излезе напред. — Мразя тези ужасни скокове с парашути. Можеш, да се нараниш.
„Колата“ беше опростен японски вариант на „Ланд Роувър“, бе доста очукана, за да не прави впечатление в арабска страна, където скоростта беше нещо абстрактно и често ставаха катастрофи. Поеха към Маскат, където щяха да стигнат след около час, но внезапно спряха. На няколко километра от града неколкократно проблесна кехлибарена светлина.
— Извънредни обстоятелства — каза агентът от Мосад на Яков, който седеше до него на предната седалка. — Това не ми харесва. Трябваше да отидем безпрепятствено в Маскат. Султанът е сложил навсякъде патрули. Извади оръжието, младеж. Знае ли човек какво да очаква.
— Какво да очаква ли? — попита сърдито Яков и тутакси извади оръжието от кобура. — Никой не знае за нас, дори жена ми мисли, че съм на маневри в Негев.
— И въпреки това трябва да си отваряме очите на четири. Врагът не си поплюва. Дай заповед на останалите. Пригответе се за стрелба.