Яков се подчини. Оръжията бяха извадени. Мъжете загледаха през прозорците. Но се оказа, че е било излишно да се готвят за нападение.
— Това е Бен Ами! — извика мъжът от Мосад и спря джипа, чиито гуми изсвистяха по неравния паваж. — Отвори вратата!
В джипа скочи дребен слаб мъж с дънки, свободна бяла памучна риза и готра на главата, който изтика Яков на седалката.
— Тръгвай — заповяда той. — Бавно. Тук няма патрули и евентуално ще ни спрат след десетина минути. Имаш ли фенерче? — Шофьорът от Мосад бръкна и извади фенерчето. Натрапникът го светна и огледа хората в джипа. — Добре! — възкликна той. — Приличате на нехранимайковци от пристанището. Ако ни спрат, мънкайте и се перчете с похожденията си. Ясно ли е?
— Няма проблем — казаха тримата. Четвъртият — Оранжевия, възрази:
— В Талмуда пише, че не бива да лъжеш — изтананика той. — Намерете ми една мацка с големи гърди и може и да дойда с вас.
— Млъкни! — извика не особено развеселеният Яков.
— А ти защо си тук? — попита агентът от Мосад новодошлия.
— Не е за разправяне — отговори той. — Един от хората ни във Вашингтон се свърза с нас час след като поехте от Хеврон. Съобщи ни за някакъв американец. Цял конгресмен. Той е тук и си пъха носа, дето не му е работата. Законспирирал се е, моля ви се!
— Ако това е вярно — вметна човекът зад кормилото, — тогава всичките ми съмнения, че американските разузнавателни служби не ги бива за нищо, ще се оправдаят. Заловят ли го, цивилизованият свят ще ги презре. Не е трябвало да поемат такъв риск.
— Но са го поели. Той е тук.
— Къде?
— Не знаем.
— Какво общо има това с нас? — възрази Яков. — Някакъв американец. Някакъв глупак. Какво търси тук?
— Със съжаление трябва да кажа, че е пристигнал със специална задача — отвърна Бен Ами. — И трябва да му помогнем с каквото можем.
— Какво? — възкликна младият водач от масадската бригада. — Откъде-накъде?
— Във Вашингтон си дават сметка за рисковете и възможните трагични последици и затова са го оставили сам да се оправя. Ако го хванат, няма да се обърне за помощ към правителството си, защото то ще отрече, че е в течение. Американецът действа като частно лице.
— Тогава отново да попитам — настоя Яков. — Щом американците не искат да знаят за него, защо ще му помагаме ние?
— Защото те никога нямаше да допуснат той да дойде, ако някоя важна клечка не беше убедена, че американецът е надушил нещо от изключително значение.
— Но защо точно ние? Имаме си работа. Защо точно ние?
— Може би защото ние можем, а те — не.
— Но това е политически гаф! — натърти човекът зад волана. — Вашингтон пуска механизма, после се оттегля, за да си опази кожата, и натопява нас. Явно го е решил арабският отдел в Държавния департамент. Ние се проваляме, тоест той се проваля, докато ние сме с него, и за новите екзекуции в посолството ще бъдат обвинени евреите! Убийците на Христос пак се омърсиха с кръв.
— Чакай малко — прекъсна го Бен Ами. — Вашингтон не ни натопява, защото никой във Вашингтон няма представа, че сме в течение. И ако си вършим работата както трябва, няма да научи никой, ще му помагаме тайно, ако се наложи.
— Не искате да ми отговорите. Защо? — изкрещя Яков.
— Аз ви отговорих, но вие не ме слушахте, младеж, в главата ви се въртят други мисли. Казах, ще предприемем нещо, защото вероятно ще сме в състояние. Вероятно, гаранции няма. В посолството, в този ад има двеста трийсет и шестима души, които страдат. А нашият народ познава страданието. Сред тях е баща ви — един от най-ценните хора в Израел. Ако този човек, този конгресмен може да предложи някакво решение, трябва да направим всичко по силите си, дори и само за да докажем, че е прав или че греши. Първо обаче трябва да го открием.
— Кой е той? — попита презрително агентът от Мосад зад волана. — Има ли име, или американците са погребали и него?
— Казва се Кендрик.
Очуканата джипка се разтресе и заглуши думите на Бен Ами. Мъжът от Мосад реагира така буйно на името, че за малко джипът да изхвърчи от пътя.
— Евън Кендрик ли? — ахна той, укротявайки волана, и зяпна учудено.
— Да.
— От групата „Кендрик“.
— Какво? — попита Яков и погледна лицето на шофьора.
— Така се казва компанията, която той ръководеше тук.
— Довечера от Вашингтон ще ни пратят досието му — поясни Бен Ами. — До сутринта ще го имаме.
— Не ви трябва! — извика агентът от Мосад. — Имаме цяла папка за него, дебела е като тухла. За него и за Еманюел Уайнграс.
— Нещо не разбирам.
— Ще ти обясня друг път, Бен Ами. Трябват ни няколко часа и цяла бъчва вино. Ах, тоя проклетник Уайнграс! Това за виното го казах заради него.