— Можеш ли да говориш по-ясно?
— Ще бъда лаконичен, приятелю, но не непременно и по-ясен. Ако Кендрик се е върнал, значи е надушил нещо и е дошъл да уреди сметките си отпреди четири години. При взрив загинаха седемдесет мъже, жени и деца. Те бяха неговото семейство. Трябва да го познаваш, за да го разбереш.
— А ти познаваш ли го? — попита Бен Ами и се наведе.
— Бегло, но достатъчно, за да го разбера. Човекът, който го познава най-добре, който му е като баща, който си пие с него питието, който му е изповедник, съветник, негов гений и най-добър приятел, се казва Еманюел Уайнграс.
— А вие очевидно не го одобрявате — намеси се Яков, без да сваля очи от лицето на шофьора.
— Малко е да се каже, че не го одобрявам — съгласи се офицерът от израелското разузнаване. — Но той си има и качества. Не може да му се отрече.
— Качества, които биха могли да са от полза за Мосад? — попита Бен Ами.
Агентът зад волана сякаш се смути и отговори, шептейки:
— Използвали сме го в Париж — поясни той, преглъщайки. — Движи се в специални среди, има връзки с големи клечки. Неприятно ми е да го призная, но всъщност ни върши страхотна работа. Чрез него открихме терористите, взривили еврейския ресторант на улица Бак. Щяхме да се справим и сами, но някой глупак го включи в акцията. Защо да си кривя душата — добави заядливо шофьорът, като стисна волана, — Уайнграс ни се обади в Тел Авив и ни даде информация, която осуети още пет такива атентата.
— Спасил е живота на много хора — намеси се Яков. — На много евреи. И въпреки това не го одобрявате.
— Не го познаваш! Кой ти обръща внимание на седемдесетгодишен бонвиван — паркетен кавалер, дето се перчи по „Монтен“ с една, ако не и с две парижки манекенки, които току-що е облякъл в „Сент Оноре“ с парите получени от групата „Кендрик“.
— С какво това намалява стойността му? — попита Бен Ами.
— Той иска да му осребряваме сметки за вечери в „Ла тур д’Аржан“. По три-четири хиляди шекела! Как да му откажем? Винаги си върши работата, пък и веднъж стана неволен свидетел на едно доста кърваво събитие, когато ние взехме нещата в ръцете си. Факт, за който ни напомня от време на време, когато плащанията се забавят.
— Според мен е прав — вметна Бен Ами и поклати глава. — Той е агент на Мосад в чужда страна и трябва да си пази кожата.
— Притиснал ни е здравата до стената! — промълви шофьорът на себе си. — А най-лошото тепърва предстои.
— Моля? — попита Яков.
— Ако някой може да открие Евън Кендрик в Оман, това е Еманюел Уайнграс. Щом стигнем в седалището в Маскат, ще се обадя в Париж. Дявол да го вземе!
— Съжалявам — каза телефонистката на хотел „Пон Роаял“ в Париж. — Господин Уайнграс замина за няколко дена. Оставил е обаче телефонния си номер в Монте Карло.
— Съжалявам — каза телефонистката на хотел „Ермитаж“ в Монте Карло. — Господин Уайнграс не е в апартамента си. Трябваше да вечеря в хотел „Париж“ срещу казиното.
— Имате ли телефона?
— Разбира се — отговори възторжено жената. — Мосю Уайнграс е изключително чаровен. Преди малко напълни централата с цветя. Такъв прекрасен човек! Телефонът е…
— Съжалявам — изтананика гърлено телефонистът на хотел „Париж“. — Ресторантът е затворен, но изключително щедрият Уайнграс ни информира, че поне два часа ще бъде на маса единайсета в казиното. Ако някой го потърси, каза да звънне на Арман в казиното. Телефонът е…
— Много съжалявам — измърмори Арман — мрачният портиер на казино „Париж“ в Монте Карло. — На мосю Уайнграс и неговата прекрасна дама не им провървя на рулетката ни тази вечер, затова той реши да отиде в казиното на плажа — заведението е от по-ниска категория, но крупиетата си знаят работата, французите, естествено, не италианците. Потърсете Луиджи — един почти неук критянин. Той ще ви намери мосю Уайнграс. Поздравете го от мен и му кажете, че ще го чакам утре, когато късметът му ще проработи. Телефонът е…
— Естествено! — избоботи победоносно на италиански Луиджи. — Моят най-добър приятел! Синьор Уайнграс. Моят еврейски брат, който говори езика на Комо и Лаго ди Гарда, сякаш му е майчин, а не пелтечи като тези диваци, неаполитанците и другите от ботуша. Пред очите ми е!
— Бихте ли го извикали на телефона? Моля ви!
— Той е много зает, синьор. Неговата дама печели като луда. Ако ги прекъсна, няма да им върви.
— Кажете на това копеле веднага да дойде на телефона, или еврейските му топки ще врат в арабско козе мляко!