— Само това ли ще ми кажеш?
— За нея — да.
— Трябва да действам. С какво ще ми помогнеш?
— Ще те пратя там с друг самолет. При първа възможност нашият приятел ще ми се обади и ще ме осведоми за положението. Щом пристигнеш, обади ми се и ти. Ето на този телефон.
Ахмат издиктува на Уайнграс личния си телефонен номер.
— Сигурно е някаква нова централа — вметна Мани.
— Няма централа — поясни младият султан. — Ще бъдеш ли на този телефон?
— Да.
— Ще ти се обадя да уточним подробностите. Ако скоро има пътнически полет, ще се опитам да те кача на него.
— Съжалявам, но това е невъзможно.
— Защо?
— Всичко трябва да остане скрито-покрито. С мен има седем пуяка.
— Седем ли…
— Да. И ако смяташ, че може да има усложнения, например катастрофа, помисли за тези високоинтелигентни птици със синьо и бяло оперение.
Ахмат, султанът на Оман, ахна.
— Мосад — прошепна той.
— Точно така.
— Божичко!
Малкият шестместен реактивен самолет „Рокуел“ летеше на северозапад на височина около тринайсет хиляди метра над Обединените арабски емирства, сетне пое над Персийския залив към емирство Бахрейн, намиращо се на близо хиляда километра. Макдоналд — обезпокоително тих и самоуверен, седеше сам на първия ред от две седалки. Азра и Кендрик седяха заедно на последния ред. Вратата към пилотската кабина беше затворена и по думите на мъжа, който ги посрещна с „откраднатата“ военна кола и ги вкара в самолета през багажното отделение в дъното на летище Маскат, щяла да остане затворена, докато пътниците не напуснат самолета. Никой не биваше да ги вижда. В Мухарак, където бе международното летище на Бахрейн, щеше да ги чака човек, който да ги преведе през граничния контрол.
Евън и Азра бяха уточнили програмата неколкократно и понеже не беше ходил никога в Бахрейн, терористът си водеше бележки — записваше най-вече имената на различни местности. Налагаше се Кендрик и Азра да се разделят, поне за час. Заради Антъни Макдоналд — той бе последният човек, когото ще сметнеш за агент на Махди. Англичанинът вероятно щеше да заведе Евън по-бързо при Махди, ето защо Кендрик смяташе да изостави повелителя на терористите.
— Не забравяй, че избягахме заедно от Джабал Шам. Сигурен съм, че Интерпол, да не говорим за съюзените разузнавателни служби на Европа и Америка, вече са предупредени за нас и имат снимките ни. Не бива да рискуваме да ни видят заедно през деня. След залез слънце рискът е по-малък, но и тогава трябва да си отваряме очите на четири.
— Как ще се предпазим?
— Първо ще купим други дрехи — тези по прилягат на бедняци — вършеха работа в Маскат, но не и тук. Вземи такси за Манама, града от другата страна на провлака, на големия остров, и отседни в хотел „Арадус“ на Уади ел Ад. Във фоайето има магазин за мъжка конфекция. Купи си западняшки костюм и се подстрижи. Пиши!
— Пиша. — Азра започна да пише по-бързо.
— Регистрирай се под името… Сега се сещам, че Ятийм е често срещано име в Бахрейн, но да не рискуваме.
— С името на майка ми — Ишаад?
— В компютрите са вкарани всички данни. Използвай името Фарук — всички го правят. Ще ти се обадя след час-два.
— Какво ще правиш?
— Как какво! — ахна Кендрик. — Ще стоя с този лъжец, англичанина, който твърди, че работел за Махди. Ако е истина и е изгубил връзка, срещата довечера ще бъде уредена лесно. Но, честно казано, не му вярвам. И ако се окажа прав и той е лъжец, трябва да разбера за кого работи.
Азра погледна човека, известен му под името Амал Баруди, и промълви:
— Живееш в свят, по-сложен от моя. Ние познаваме враговете си, прицелваме се в тях и стреляме, защото иначе ще ни убият те. Мен ако питаш, ти не си сигурен и в разгара на престрелката първо ще се замислиш кой всъщност ти е враг.
— Ако някога си прониквал сред противника, ще си имаш едно наум за предателите. Винаги трябва да се вземат предпазни мерки.
— Да се промъкнеш сред врага не е особено трудно, след като всички се обличаме и говорим еднакво. Това е въпрос на поведение, просто се държим като врага. А колкото до предателите, в Маскат се провалихме, ти ни даде урок.
— Аз ли?
— Снимките, Баруди.
— А, да. Забравих. Мислите ми са другаде.
„Вярно е, но не бива да го повтарям“, помисли си Кендрик. Младият терорист го гледаше заинтригувано, Евън трябваше да разсее всички съмнения. И то бързо!
— Понеже стана дума за снимките, сестра ти трябва да докаже, че се е отървала от предателите. Предлагам да направите нови снимки. На трупове пред разбития фотоапарат и записани на магнетофон изявления — изповеди, които да бъдат разпространени.