— По-кротко, Тони! — каза Евън, когато вторият служител се приближи до тях. — Тук сме нелегално и заради теб може да ни теглят куршума.
— Ти си! Сигурен бях, че си ти! Кендрик!
— Да, аз съм, но ако някой от нашите тук, в Бахрейн, разбере, че си споменал името ми, твоята прекрасна впиянчена Сесилия, нали се казваше така, ще остане вдовица, преди да си е поръчала поредното питие.
— За Бога, направо не мога да повярвам! Нали продаде фирмата и се прибра в Щатите! Казаха ми, че си се хванал с политика.
— С помощта на Махди току-виж съм станал и президент!
— Божичко!
— Усмихни се, Тони. На този и без това не му харесва това, което върши, нека поне му засвидетелстваме малко благодарност. Усмихни се, свиня такава!
С тъмни панталони, пилотска куртка и офицерска шапка с козирка, Калейла стоеше до опашката на реактивния самолет и наблюдаваше какво става на петдесетина метра от нея. Младият убиец палестинец с прякор Синия беше изведен от летището. Конгресменът от САЩ и онзи мухльо Макдоналд тръгнаха с друг униформен мъж, който ги преведе през лабиринта между товарните хангари. Кендрик, този отявлен конформист, движен от ужасните си подбуди, беше по-оправен, отколкото тя бе предполагала. Не само беше излязъл невредим от ужасното посолство, нещо, което Калейла само до преди девет часа бе смятала за невъзможно и се бе изпопритеснила, а сега успя и да раздели агента от терориста. Какво беше намислил? Какво правеше?
— Побързай! — извика тя на пилота, който говореше с един механик до дясното крило. — Да вървим!
Пилотът кимна, направи отчаян жест с ръце и двамата се запътиха към служебния изход. Ахмат, младият султан на Оман, беше задвижил целия огромен човешки потенциал, с който разполагаше в Маскат. Тримата пътници от реактивния самолет щяха да бъдат отведени на страничен път далеч от такситата, чакащи пред главния вход, при импровизирана стоянка, където такситата с фалшиви знаци бяха карани от агенти на тайната полиция в Бахрейн. Никой измежду тях не получи никаква информация, на всички бе наредено единствено да съобщят накъде са поели пътниците.
Калейла и пилотът се сбогуваха набързо и се разделиха. Той се запъти към диспечерската кула да получи инструкции за обратния полет до Маскат, а тя — към импровизираната пиаца, откъдето трябваше да проследи американеца. Нямаше да е лесно да види къде отиват Кендрик и Макдоналд, без те да я забележат. Тони щеше да я познае на мига, а бдителният американец сигурно щеше да си спомни тъмната мръсна улица в Ел Шари ел Мишкуийс и жената с оръжие в ръка. Този човек живееше в постоянен риск и едва ли бе повярвал, че Калейла е насочила дулото не към него, а към четирима мъже на осеяната с боклуци улица, опитали се да я окрадат или може би и нещо по-лошо. Живееш ли непрекъснато в стрес, губиш контрол над реакциите си. Американецът бе въоръжен и ако споменът за Калейла изникнеше внезапно в съзнанието му, не се знаеше какво ще направи той. Калейла не се страхуваше за живота си. Осем години се бе подготвяла, четири от тях бе прекарала в изпълнения с насилие Близък изток и се бе научила винаги да е нащрек — да убива, преди да бъде убита. Натъжаваше я само, че този свестен мъж няма да умре за своята кауза: не бе изключено да го убие Калейла. С всяка изминала минута това ставаше все по-вероятно.
Тя отиде на стоянката преди пътниците от оманския самолет. Пред залата за пристигащи нямаше къде игла да падне: сновяха лимузини с тъмни стъкла, таксита, най-обикновени коли, какви ли не пикапи. Бе шумно и задимено, какофонията под ниския бетонен таван бе оглушителна. Калейла се спотаи в сенчестата ниша между две товарни рампи и зачака.
Пръв се появи терористът на име Азра, придружен от униформения служител, който махна на едно такси — то бързо спря пред младежа на тротоара. Терористът се качи и даде на таксиметровия шофьор адреса, който прочете от някакво листче.
След няколко минути странният американец и невероятният Макдоналд излязоха на платното. „Нещо не е наред“ — помисли си веднага Калейла, подчинявайки се на някакъв инстинкт. Тони се държеше точно Както навремето в Кайро. Във всяко движение на огромното му туловище прозираше нервност, той бе притеснен, гледаше изцъклено и гримасничеше като пияница, който много иска да го уважават, в поведението му нямаше и следа от изключителното самообладание, каквото би трябвало да притежава таен агент с огромна мрежа информатори по време на световна криза. Имаше нещо гнило!
И ето! Макдоналд най-неочаквано блъсна американеца и го изтласка на улицата, към таксито, което се приближаваше с голяма скорост. Кендрик се удари в предния капак на колата и политна нагоре, към колите, профучаващи под козирката на летището. Изсвистяха спирачки, проехтяха клаксони и конгресменът от девети избирателен район в Колорадо беше запокитен до предното стъкло на малка японска кола. „Божичко, той е мъртъв!“ — помисли си Калейла и изтича на пътя. Ала Кендрик се размърда — раздвижи ръце и се опита да се изправи, но пак се строполи.