— Да.
— Значи сте знаели за „бягството“?
— Да.
— От Ахмат ли?
— Той ми има доверие. Познаваме се от много време.
— Тогава има доверие и на хората, за които работите.
— На този въпрос не мога да отговоря. Казах, че има доверие на мен.
— За втори път увъртате.
— Изисква го ситуацията.
— Къде е Тони?
— Спотайва се в хотел „Тилос“, отседнал е под името Стрикланд.
— Как го открихте?
— Чрез таксиметровата компания. По пътя се е отбил в спортен магазин, където вероятно нелегално се продава оръжие. Въоръжен е… Да речем, че шофьорът прие да ни помогне.
— Да речем?
— Това е достатъчно. Ако Макдоналд предприеме нещо, веднага ще бъдете осведомен. Вече се обади на единайсет души.
— На кого?
— Номерата ги няма в телефонния указател. След около час, когато Тони приключи с разговорите, един човек ще иде в телефонната централа и ще вземе имената. Ще ви ги съобщим веднага щом той открие служебен или уличен автомат.
— Благодаря. Тези телефонни номера ми трябват.
Калейла придърпа табуретката в стил рококо и седна срещу Кендрик.
— Кажете ми с какво сте се захванали, господин конгресмен? Ще ми се да ви помогна.
— Защо ще ви казвам? Отказвате да ми върнете оръжието, ножа и часовника, или някоя от дрехите, които сигурно вече сте продали. Не искате да ми съобщите дори за кого работите.
— Колкото до оръжието, ножа, часовника, чековата книжка, портфейла с около петдесет хиляди американски долара и златната запалка, а, да, и смачкания пакет американски цигари, забранени за износ — много глупаво от ваша страна! — ще ви ги върна, стига да ме убедите, че това, което вършите, няма да причини гибелта на двеста трийсет и шестимата американци в Маскат. Ние, арабите, не можем да го допуснем. И без това ни мразят до смърт за неща, които не зависят от нас. А що се отнася до моите работодатели, какво ви интересуват те, след като не интересуват вашия и моя приятел Ахмат? Вие му имате доверие, той има доверие на мен. Значи и вие можете да ми се доверите. Щом „а“ е равно на „б“, а „б“ е равно на „с“, значи „а“ е равно и на „с“. Дрехите ви бяха дезинфекцирани, изпрани и изгладени. В първото крило на гардероба са — отляво.
Евън едвам се крепеше на ръба на леглото — вгледа се с леко отворени устни в напрегнатата млада жена.
— Не искате приказки назаем, госпожо. Трябва да помисля върху онази задачка с буквите.
— Не знам какъв е графикът ви, но едва ли разполагате с много време.
— Между единайсет и половина и дванайсет довечера — каза Кендрик — нямаше да разкрие нищо повече за времето. — В самолета с мен пътуваше един младеж — терорист от посолството в Маскат.
— Отседнал е в хотел „Арадус“ на Уади Ел Ад под името Т. Фарук.
— Как?…
— От друг шофьор, който се съгласи да ми помогне — отговори Калейла с по-широка усмивка. — Да речем — добави тя.
— Тези, за които работите, явно имат голямо влияние на доста места.
— Колкото и странно да ви се струва, хората, за които работя, нямат нищо общо с тази история. Те нямаше да стигнат чак дотам.
— Но вие стигнахте.
— Налагаше се. По лични причини. Но и те не подлежат на обсъждане.
— Вие сте голяма работа.
— Защо не се обадите на приятеля си в „Арадус“! Купи си дрехи в хотела, а и се подстрига. Сигурно сте го инструктирали. Но му се обадете, избавете го от притеснението.
— Много мило от ваша страна, че искате да ми помогнете — досущ като шофьорите.
— Защото не съм Ви Враг. Обадете се на Ахмат, ако искате, и той ще ви го каже. Аз също имам номера с трите петици.
От лицето на арабката сякаш се вдигна було, тя, помисли си Евън, бе хубава и интересна, в големите й кафяви очи се четяха, загриженост и любопитство. И все пак той се наруга наум, че не е професионалист и не може да отсее истината от фалша. Между единайсет и половина и дванайсет довечера! Тъкмо тогава, през тези трийсет минути, щеше да открие нишката, водеща към Махди. Можеше ли да има доверие на тази толкова способна, ала потайна жена? Щеше ли да се справи сам? Тя знаеше номера с трите петици… откъде ли? Изведнъж стаята започна да се върти, а слънчевите лъчи, нахлуващи през прозореца, се превърнаха в оранжев вулкан. Къде бяха прозорците?
— Не, Кендрик! — извика Калейла. — Само това не! Не припадай! Обади се на номера, аз ще ти помогна! Приятелят ти трябва да знае, че всичко върби по план. Той е терорист в Бахрейн! Няма къде да иде. Обади се!
Евън усети силни шамари по лицето си — остри, шибащи удари, от които кръвта нахлу в главата му. Изведнъж почувства, че Калейла обгръща главата му с дясната си ръка, а с лявата се пресяга към чашата на нощното шкафче.