— Знаех, че ще реагирате така, сър. Може ли да обясня минусите на тази операция?
— Не ме интересуват тези дивотии. Изчезвайте.
Калейла се смръщи, когато франк Суон затръшна телефона във Вашингтон, окръг Колумбия.
— Знам и „Арадус“, и „Тилос“ — каза Еманюел Уайнграс по телефона от стаята на охраната на летището в Мухарак. — Т. Фарук и Стрикланд, Божичко, не мога да повярвам! Онова пиянде от Кайро… Добре де, извинявай, не е пиянде, трезвеник е, същински кукуряк. Карай нататък.
Уайнграс записа информацията, която му даде от Маскат един младеж — архитектът го уважаваше все повече. Познаваше мъже, два пъти по-възрастни от Ахмат, с три пъти по-голям опит, които щяха да рухнат под тежестта на всичко, преживяно от султана на Оман, да не говорим за побеснелите западни репортери, които дори не се досещаха колко сърцат е той. Имаше смелостта да рискува, а това можеше да му коства султанството, че и живота.
— Добре. Записах… Хей, малкият, страхотен си. Нямаш грешка. Е, да, сигурно си го усвоил от мен.
— От теб усвоих едно, Мани, една много важна истина. Да посрещам нещата такива каквито са и да не си търся извинения. Независимо дали боли или е приятно, така ми каза. Твърдеше, че човек може да преживее провала, но не и извиненията, отнели му правото да се провали. Доста време ми беше нужно да го проумея.
— Много мило от твоя страна, млади младеж. От вестниците разбрах, че чакаш дете. Кажи му го и на него. Наречи го поправка „Уайнграс“ към Десетте Божи заповеди.
— Ей, Мани…
— Какво?
— Моля те, не се появявай в Бахрейн с крещящо жълтите си или кървавочервени папионки. Бият на очи. Мисля, че ме разбираш.
— Да не си ми шивач?… Ще се чуем пак, малкият. Пожелай ни на слука.
— Пожелавам ви го, приятелю. Жалко, че няма да съм с вас!
— Жалко, я. Нямаше да съм тук, ако не го знаех, ако нашият приятел не го знаеше.
Уайнграс затвори телефона и се обърна към шестимата мъже отзад. Бяха насядали по столове и маси, някои държаха пистолети, други проверяваха батериите на миниатюрните радиопредаватели. Всички обаче гледаха и слушаха внимателно стареца.
— Ще се разделим на две групи — каза той. — Бен Ами и Сивия ще дойдат с мен в „Тилос“. Синия, ти заведи останалите в хотел „Арадус“…
Мани замълча, задави се от силната кашлица — лицето му почервеня, а слабото му тяло се разтресе. Бен Ами и членовете на Масадската бригада се спогледаха. Никой не помръдна от мястото си — инстинктивно усещаха, че Уайнграс ще им се скара, ако се опитат да му помогнат. Но за всички беше ясно едно: пред тях стоеше един умиращ човек.
— Вода? — попита Бен Ами.
— Не — отговори рязко Мани, щом пристъпът го поотпусна. — Проклета настинка, проклет френски климат!… Добре, докъде бяхме стигнали?
— Значи аз ще заведа останалите в хотел „Арадус“ — отвърна Яков с кодовото название Синия.
— И се облечете свястно, да не вземат да Ви изхвърлят от фоайето. Тук на летището има магазини, достатъчно е да си купите чисти сака.
— Но това са нашите работни дрехи — възпротиви се Черния.
— Опаковайте ги — каза Уайнграс.
— Какво ще правим в „Арадус“?
Синия слезе от масата, на която беше седнал. Мани погледна записките си, после младия водач.
— В стая 201 е отседнал мъж на име Азра.
— Това на арабски значи син — прекъсна го Червения и хвърли поглед към Яков.
— Той е в щаба на терористите в Маскат — прекъсна го Оранжевия. — Говори се, че оглавявал групата, нападнала кибуца Тевери при Галилея, когато бяха убити трийсет и двама души, включително девет деца.
— Сложил бомби в три селища на Западния бряг — добави Сивия — и взривил една аптека, след като на стената изписал „Азра“. След взрива стената била сглобена като мозайка и се появило името Азра. Виждал съм го по телевизията.
— Свиня — тихо каза Яков и оправи ремъците на кобура под сакото си. — Какво ще правим, когато отидем в „Арадус“? Ще го почерпим чай и тортичка или ще му връчим медал за човеколюбив?
— Ще внимавате да не ви види! — дрезгаво отговори Уайнграс. — Но не го изпускайте от очи. Двама от вас да наемат съседните стаи и да наблюдават вратата. Няма да ходите и до тоалетната, няма да пиете вода — ще държите под око вратата. Другите двама да стоят на улицата. Единият на предния вход, другият — на служебния. Поддържайте радиовръзка. Измислете си някакви прости кодове, едносрични — на арабски. Мръдне ли той — вие след него. Но в никакъв случай не се издавайте. Запомнете, той е професионалист като вас. Знае как да си пази кожата.
— Може би тихомълком ще го изпроводим на купон? — саркастично попита Синия. — И това ако е план!
— План ще ни даде Кендрик — каза Мани, този път без да се обиди. — Ако го има — добави тихо и загрижено.