— Какво! — Бен Ами се изправи от стола, но не от гняв, а от учудване.
— Ако всичко е наред, в десет часа той ще се срещне с арабина. Чрез терориста от Маскат се надява да се свърже с някой от агентите на Махди, който от своя страна да го отведе при самия Махди или при някой негов човек.
— На какво се надява? — усъмни се Бен Ами от Мосад.
— Всъщност планът не е лош. Хората на Махди смятат, че са възникнали извънредни обстоятелства, но още не знаят точно какви.
— Какъв аматьор! — избоботи Червения от Масадската бригада. — Те имат дубльори, които от своя страна работят с подставени лица. Какво, по дяволите, търсим тук?
— Тук сте, за да надхитрите дубльорите и подставените лица! — извика в отговор Уайнграс. — Ако аз трябва да ви уча, по-добре се върнете в Тел Авив и почнете подготовката отначало! Ще следите, ще дебнете, ще убивате лошите. Ще разчиствате пътя на този аматьор, който залага живота си. В дъното на всичко е Махди, ако не сте го разбрали досега, няма как да ви помогна! Само една дума да изрече, за предпочитане с пистолет, опрян в главата му, и всичко в Оман спира.
— Така си е — призна Бен Ами.
— Няма никаква логика! — извика Яков. — Дори и този Кендрик да се добере до вашия Махди, какво ще направи, какво ще му каже? — Синия заговори присмехулно с американски акцент: — Виж какво, мой човек. Имам страхотно предложение. Прибери си главорезите и ще ти подаря новите си кожени ботуши. Да си умреш от смях! Ще му теглят куршума още щом отвори дума за извънредните обстоятелства.
— Така си е — повтори Бен Ами.
— Брей че адвокати! — изкрещя Мани. — Да не мислите, че синът ми е глупак? Тъпак не може да изгради строителна империя. Добере ли се до нещо конкретно — име, място, фирма, — ще звънне в Маскат и нашият общ приятел — султанът, ще се обади на американците, англичаните, французите, на всички, на които има доверие, и те ще сторят нужното и Оман. Техните хора тук, в Бахрейн, ще довършат нещата.
— Точно така — потрети Бен Ами и кимна.
— Да де — съгласи се и Черния.
— А вие какво ще правите през това време? — попита поуспокоеният, но все още предизвикателно настроен Яков.
— Ще пипна една тлъста лисица, изяла твърде много кокошки — каза Уайнграс.
Кендрик отвори рязко очи. Тишината в спалнята бе нарушена от някакъв шум, от драскане, което не идваше от улицата под френските прозорци. Беше нещо по-близко, по-лично, почти интимно. Но не бе Калейла. Нея я нямаше. Евън примигна пред вида на вдлъбнатата възглавница до него и въпреки че съзнанието му лека-полека възстанови всичко, го обзе внезапна тъга. През малкото часове, които бяха заедно, той беше започнал да чувства нещо към нея, между тях се беше появила някаква топлина — ако я нямаше, едва ли щяха да се любят толкова диво.
Колко ли беше часът? Евън обърна китката си — часовника му го нямаше. Да му се не види, още беше у оная кучка! Евън се претърколи в леглото и пусна крака на пода, без да обръща внимание на чаршафа, с който се бе увил. Напипа с нозе нещо твърдо, погледна надолу към белия килим, който приличаше на козината на бяла мечка, и отново примигна. Всичко, което бе държал в джобовете си, беше там. Всичко без пакета цигари, който сега му трябваше най-много. Погледът му бе привлечен от лист с позлатени кантове върху нощното шкафче. Евън го взе.
„Бяхме мили един с друг в момент, когато и двамата имахме нужда от нежност. Не съжалявам за нищо освен за едно. Никога вече няма да се видим. Сбогом.“
Никакво име, никакъв адрес, само едно „Чао, приятелю“. Толкова по въпроса за двата разминали се кораба в Персийския залив, по-точно за двете напрегнати, съсипани души в късния бахрейнски следобед. Но вече не беше следобед, осъзна Евън внезапно. Едва успя да разчете бележката от Калейла — през прозореца проникваха последните златисти слънчеви лъчи. Той посегна към часовника си: беше осем без пет. Бе спал почти четири часа. Бе гладен като вълк, а годините, прекарани в пустинята, планините и реките, го бяха научили да не предприема нищо сериозно на гладен стомах. „Охраната“ — му беше споменала Калейла — „отвън“. Евън издърпа чаршафа от леглото, омота се с него и прекоси стаята. Спря. На пода имаше някакъв плик. Ето какво бе чул — как някой го промушва, как се опитва да го пъхна по дебелия килим. Евън го взе, разкъса го и зачете. Беше списък от шестнайсет имена, адреси и телефонни номера. Макдоналд! Телефоните, на които беше звънил в Бахрейн. Още една стъпка към Махди!
Евън отвори вратата. Поздрави набързо войника на арабски.
— Вече сте буден, сър. Наредено ми беше да не ви безпокоим до осем и половина.