— Какво е това, по дяволите? — попита Мани.
— Предава пряко — отговори Сивия. — Дайте ми го. — Командосът от Масадската бригада взе апарата и натисна едно копче. — Готово.
— Сам е! — каза Бен Ами. — Трябва да действаме бързо и да го хванем веднага!
— Нищо няма да предприемам, глупако! — възрази Уайнграс и грабна радиопредавателя. — Дори и онези кретени от консулския отдел на Държавния департамент знаят кога да се подчиняват, но не и свещеният Мосад! Чувате само себе си и евентуално Авраам, стига и той да знае кода.
— Мани, спести ми го! — проточи обидено Бен Ами по радиопредавателя.
— Стига си се правил на глух, чу ли! Онзи тъпанар очаква всеки момент връзка с Махди. Някой, който няма да се обади от фоайето, а ще се качи направо в стаята му. Той знае паролата, след която Макдоналд ще отвори вратата. Тогава ще се появим ние и ще заловим и двамата! Ти какво искаше? Тоя неандерталец до мен да избие вратата ли?
— Ами… да.
— И на мен ми спестете това! — промълви Сивия.
— Не се учудвам, че се провалихте във Вашингтон. Мислехте, че „Парола“ е измислена от Мосад, а не от американската телевизия.
— Мани!
— Размърдай си задника и се качи на втория етаж! Ще бъдем там след две минути! Хайде, стига сте се мотали!
— Господин Уайнграс — намеси се мъжът с кодовото име Сивия със стисната челюст и дръпна радиопредавателя. — Вие сте най-неприятният и досаден човек, когото съм срещал.
— О, и обиждаш! Ако бяхме в Бронкс, щеше да изядеш боя! Десетина-дванайсет от моите приятелчета ирландци и италианци щяха да те понатупат хубавичко. Хайде!
Мани тръгна да пресича улицата, последван от Сивия, който продължаваше да тръска глава, сякаш за да прогони мислите си.
Коридорът в хотела беше дълъг, а килимът — изтъркан. Беше време за вечеря и повечето гости не бяха по стаите си. Уайнграс бе застанал в единия край. Опита се да изпуши една цигара „Голоаз“, но се закашля и я угаси като направи дупка в килима. Бен Ами беше при асансьора и дъното — преструваше се, че е ядосан, задето той не идва. Сивия беше най-близо до стая 202 — беше се облегнал небрежно на стената до една врата на около седем метра по диагонал от стаята на Стрикланд. Беше професионалист. Имаше вид на млад мъж, с нетърпение очакващ жена, с която има тайна среща. Дори от време на време говореше през вратата.
И ето, започна се. Уайнграс беше силно впечатлен. Униформеният портиер на хотела изведнъж слезе от един асансьор, хванал в ръка фуражката със златен ширит. Приближи се до стая 202. Спря, почука, изчака вратата с веригата да се открехне и заговори. Веригата беше махната. Най-неочаквано Сивия се отблъсна от стената и профуча устремно като олимпийски шампион към двамата мъже на вратата. Пътьом измъкна отнякъде пистолет и връхлетя странично върху двамината врагове, след което ги повали едновременно на пода. Стреля два пъти с оръжието със заглушител, като изби с куршумите автомата в ръката на Макдоналд и откъсна два от пръстите му.
Уайнграс и Бен Ами се събраха при вратата, нахълтаха вътре и я затръшнаха след себе си.
— Господи, какво ми направихте! — извика англичанинът на пода и хвана кървящата си дясна ръка. — Божичко! Няма ми ги…
— Донеси от банята една кърпа — спокойно заповяда Сивия на Бен Ами. Агентът от Мосад се подчини на по-младия мъж.
— Аз съм само пратеник! — извика портиерът, който уплашен се гърчеше до леглото. — Трябваше само да предам едно съобщение.
— Пратеник си друг път! — каза Еманюел Уайнграс и се надвеси над мъжа. — Ти им вършиш идеална работа, копеле такова! Виждаш кой влиза, кой излиза. Ти си техните очи. О, ще си побъбрим с тебе!
— Няма ми я ръката! — извика шишкавият Макдоналд, по китката му се стичаха струйки кръв.
— Мирувай! — каза Бен Ами, като приклекна и омота кърпата около простреляната длан на англичанина.
— Недей! — заповяда Сивия, след което грабна пешкира и го запокити.
— Нали ми каза да го донеса — рече смутен Бен Ами.
— Размислих — каза Сивия хладно и пусна надолу ръката на Макдоналд. Кръвта шурна от отрязаните му пръсти. — Кръвта — продължи спокойно командосът от Масадската бригада, обръщайки се към англичанина. — Особено кръвта от дясната ръка — от аортата, идваща право от сърцето, трябва да изтече върху пода. Ясен ли съм? Разбираш ли, свиня такава? Говори, или ще умреш от загуба на кръв. Къде е този Махди? Кой е той?
— Не знам! — изкрещя разплакан Антъни Макдоналд и се задави. — Както всички останали, само се обаждам на някакви телефони и после някой търси мен. Това е всичко, което знам!