Нищо нямаше да му се стори съмнително, ако той не искаше час по-скоро да намери стълбата и да спести време. Сега то се измерваше само в минути и секунди. Тръгна надясно към южната част на коридора и някак между другото забеляза, че се затвори някаква врата, която бе едва-едва открехната. Не й обърна внимание — сигурно бе някой небрежен гост или западнячка, понесла твърде много покупки. Не видя знак за стълба и бързо се обърна, за да провери противоположния край на коридора. Бързо и тихо се затвори втора врата, и тя открехната едва няколко сантиметра. Това вече не можеше да бъде случайно. Бяха го открили! Стаята му беше под наблюдение. Но от кого? От кои? Азра продължи да върви, този път към северния край на коридора, ала щом подмина втората врата, се долепи към стената, извади от сакото ловджийския нож с дълго острие и зачака. Само след секунди вратата се отвори. Той се обърна към нея и пред него изникна мъж, със сигурност враг — мускулест, загорял от слънцето негов връстник. Личеше си, че е обучаван в пустинята. Израелски командос! Вместо оръжие стреснатият евреин държеше радиопредавател. Не беше въоръжен!
Азра замахна с ножа право към гърлото на израелеца. Със светкавично движение острието бе отбито. Тогава терористът го насочи надолу и го заби в китката на евреина. Радиопредавателят тупна на килима, а Азра затвори с крак вратата, чиято автоматична заключалка щракна.
Като придържаше китката си, израелецът вдигна рязко десния си крак и с премерено движение изрита палестинеца по коляното. Азра се олюля; онзи го изрита пак с металния ток по врата, сетне в ребрата. Терористът обаче изтласка израелеца и той загуби равновесие. Азра се хвърли напред, както държеше ножа, и го заби дълбоко в стомаха на командоса. Бликна кръв, която обля лицето на Азра, а израелецът от Масадската бригада с кодовото име Оранжевия се строполи на пода.
Палестинецът едвам се изправи — остри болки прорязаха ребрата и коляното му, а сухожилията на врата му бяха изтръпнали. Внезапно, без какъвто и да е шум вратата се отвори — ключалката беше простреляна. Вторият командос, по-млад, с голи, яки напрегнати ръце и яростен поглед, осъзна в миг какво се е разиграло и посегна към кобура върху лявото си бедро. Азра се хвърли към израелеца и го притисна до вратата, която се затвори с трясък. Оръжието на Синия се хлъзна по пода — сега дясната му ръка бе свободна и той сграбчи с нея китката на палестинеца, замахнал с окървавеното острие. Израелецът изрита с коляно терориста В гръдния кош, изви ръката му и го повали на пода. Но палестинецът пак не пускаше ножа! Пребити, двамата мъже се разделиха и се вторачиха един в друг. В очите им се четяха презрение и омраза.
— Нали искаш да убиваш евреите, хайде, убий и мен, де, свиня такава! — извика Яков.
— Защо не? — отговори Азра и замахна с ножа към израелеца. — Ти пък убиваш араби! Може и да не си натиснал спусъка, но ти си убил майка ми и баща ми!
— А ти — двамата ми братя в Сидон!
— Възможно е! Бях там!
— Ти си Азра!
Като две побеснели животни младежите се нахвърлиха един на друг — нали живееха само за да убиват онези, които мразеха. От раздраната плът бликна кръв, късаха се сухожилия, чупеха се кости и всичко това бе придружено от гърлените викове на отмъщение и омраза. Краят на схватката дойде внезапно, както и началото й: победи първичната груба сила.
Командосът от Масадската бригада заби няколко пъти ножа в гръкляна на терориста.
Изнемощял и изцапан с кръв, Яков се изправи. Погледна убития си другар с кодовото название Оранжевия и притвори очи.
— Шалом — прошепна той. — Намери покоя, който всички ние търсим, приятелю!
Няма време за скръб, помисли си той и отвори очи. Трябваше да махне телата на двамата убити и да се подготви за по-нататъшните действия, да се свърже с другите. Убиецът Азра беше мъртъв! Вече можеха да се върнат в Маскат! На всяка цена трябваше да се върнат. При баща му! Накуцвайки, Синия отиде при леглото, махна покривката и извади картечницата на приятеля си. Взе я, преметна ремъците на кобура през рамо и се отправи към вратата, за да провери коридора. Баща му!
Отсреща, в сянката на Уади ал Ад Кендрик си даде сметка, че не може да чака повече, нито пък да рискува и да се обади по телефона. Не можеше обаче и да се спотайва зад храстите срещу хотел „Арадус“ и да бездейства. Времето летеше, а човекът на Махди очакваше да намери тази марионетка, Азра, новоизлюпения крал на терористите, на уреченото място. Евън вече знаеше какво се е случило. Бяха го открили или покрай случката на летището, или защото в Маскат бе изтекла информация — от някогашните му приятели, с които беше говорил, от хората, които за разлика от Мустафа бяха отказали да се срещнат с него и вероятно го бяха предали, за да не рискуват, и пак за да си спасят кожите, бяха убили Мусти. „Не можем да се забъркваме. Това е безумие. Близките ни са мъртви! Децата ни — изнасилени, обезобразени… мъртви!“