15
— Тук няма нищо! — извика Уайнграс, като четеше внимателно документите на масата в трапезарията на един бахрейнски чиновник, когото познаваше отпреди години, когато фирмата на Кендрик построи клуб извън града. — След всичко, което направих за тебе, Хасан, след всичките дребни и не толкова дребни суми, които насочих към теб, така ли ми се отблагодаряваш?
— Ще има още, Еманюел — отвърна нервно арабинът — беше притеснен, защото думите на Уайнграс бяха чути от Бен Ами и четиримата командоси, които седяха на шест метра, в дневната, обзаведена в западняшки стил.
— Беше повикан лекар, който да зашие раната на Яков и да го превърже. Той отказваше да легне и продължаваше да седи в едно кресло. Мъжът на име Хасан го погледна и побърза да смени темата:
— Момчето не е добре, Мани.
— Ами посборичкал се е. Някой се опитал да му свие ролковите кънки. Хайде, говори! Става въпрос за фирми и за предмета им на дейност. Трябват ми имена, хора!
— Имай търпение. Не е лесно да накараш министъра на промишленото регулиране да излезе в два часа след полунощ и да отиде в кабинета си, за да извърши нещо незаконно.
— Промишленост и регулиране в Бахрейн са думи, които взаимно се изключват.
— Това са секретни документи!
— Бахрейнски измишльотина.
— Не е вярно, Мани!
— О, я млъкни и ми донеси едно уиски.
— Ти си непоправим, стари приятелю.
— Разкажи ми за това — каза Сивия от дневната.
Беше се върнал от телефона, който използваше през четвърт час, без да е искал разрешение.
— Мога ли да ви почерпя с нещо, господа? — попита Хасан, докато минаваше през арката на всекидневната.
— Кафето с кардамон е повече от достатъчно — отговори по-възрастният Бен Ами. — Освен това е и чудесно.
— Има и алкохол, ако искате… както току-що разбрахте от господин Уайнграс. Ние със семейството ми сме набожни, но не налагаме вярванията си на другите.
— Бихте ли го написали черно на бяло, сър? — рече Черния през смях. — Ще го занеса на жена си и ще й кажа, че сте молла. Трябва да отида чак в другия край на града, за да ям бекон с яйца…
— Благодаря, но няма да пием, господин Хасан — добави Сивия и шляпна Черния по коляното. — Ако ни провърви, довечера ще ни се отвори работа.
— При по-голям късмет няма да ми отрежат ръцете — каза арабинът тихо, както отиваше към кухнята.
Той спря, защото чу външния звънец. Беше пристигнал високопоставеният куриер.
След четирийсет и осем минути Уайнграс разглеждаше разпилените по масата в трапезарията компютърни разпечатки, по-точно две от тях, като се взираше ту в едната, ту в другата.
— Разкажи ми за дружество „Зарийба“.
— Името е на судански — отвърна облеченият в роба чиновник, който не беше пожелал да го представят на никого. — В груб превод означава охраняван лагер, заобиколен от скали или гъста растителност.
— Судан ли?…
— Държава в Африка…
— Зная. Хартум.
— Това е столицата.
— О, Божичко, мислех, че е Бъфало! — прекъсна го грубо Уайнграс. — Откъде-накъде имат толкова много филиали?
— Компанията е холдингова. Ако някоя фирма иска от правителството многократни разрешителни за внос и износ, те много по-лесно се издават, ако я подкрепя някоя по-могъща компания.
— Дрън-дрън.
— Моля?
— На бронкския жаргон това означава „О, милостиви Боже“. Кой я ръководи?
— Има управителен съвет…
— Всички компании имат управителен съвет. Попитах кой я ръководи.
— Никой не знае със сигурност. Главният директор е симпатяга — пил съм кафе с него, — но не изглежда особено нападателен и оправен, нали разбирате?
— Значи има някой друг.
— Няма откъде да знам…
— Къде е списъкът на членовете на управителния съвет?
— Пред вас. Под листа от дясната ви страна.
Уайнграс вдигна листа и взе списъка. За пръв път от два часа седна и зачете отново и отново имената.
— „Зарийба“… Хартум — тихичко си повтаряше той и от време на време стискаше очи — лицето му се сбръчкваше — Уайнграс сякаш отчаяно се опитваше да си припомни нещо, което е забравил.
Накрая взе молив и огради едно име, сетне бутна листа през масата към чиновника, който стоеше, изопнат като струна.
— Чернокож е — рече високопоставеният куриер.
— Кой тук е чернокож и кой — бял?
— Обикновено личи по чертите. Разбира се, ако африканската и арабската кръв са се смесвали В продължение на векове, спорният въпрос става още по-неясен.
— Това спорен въпрос ли е?