Рейчъл кимна.
— Досетих се. Та въз основа на материалите, които ми даде, направих психологическа характеристика на двете убийства. Търсех подписа.
— Подписът е очевиден. Харесва му да удушава жени с найлонови торбички.
— Формално те не са удушени. А задушени. Има разлика.
— Добре де, права си.
— Нещо в найлоновата торбичка и въжето, с което я завързва на шията, ми е много познато, но аз всъщност търсех подпис, който не е толкова очевиден. Освен това търсех връзки или прилики между жените. Ако открием общото помежду им, ще намерим и убиеца.
— И двете са били стриптийзьорки.
— Да, но тази характеристика е прекалено широка. А и формално едната е била стриптийзьорка, а другата — екзотична танцьорка. Има известна разлика.
— Няма значение. И двете са си изкарвали прехраната, като са показвали голите си тела. Само тази връзка ли откри?
— Ами, както може би си забелязал, физически те много си приличат. Разликата в теглото им е само кило и нещо, а в ръста — малко над сантиметър. Структурата на лицата и косите им са много сходни. Телесният тип на жертвите до голяма степен е ключов елемент за техния избор. Случайният убиец взима каквото му падне. Но когато видиш две такива жени с абсолютно еднакъв телесен тип, веднага става ясно, че този човек е хищник, който търпеливо избира жертвите си.
Рейчъл като че ли искаше да каже още нещо, но замълча. Зачаках, ала продължение не последва.
— Какво има? — попитах. — Знаеш повече, отколкото казваш.
Тя преодоля колебанието си.
— Когато работех в Психологическия отдел, още бяхме в началото. Профайлърите често обсъждаха връзката между хищниците, които преследвахме, и хищниците в природата. Ще се изненадаш колко приличат серийните убийци на леопарди или чакали. Същото може да се каже за жертвите. Когато ставаше дума за телесни типове, обикновено използвахме имена на животни. Тези две жени могат да се определят като „жирафи“. Високи и дългоноги. Нашият хищник ловува жирафи.
Искаше ми се да си записвам някои нейни наблюдения, за да ги използвам по-късно, обаче се боях, че така само ще я накарам да млъкне. Затова се опитвах дори да не шавам.
— Има още нещо — продължи Рейчъл. — Засега е чиста хипотеза. Но в заключенията и от двете аутопсии белезите по краката на жертвите се обясняват със завързване. Според мен това не е вярно.
— Защо?
— Ела да ти покажа нещо.
Най-после се раздвижих. Седалките ни бяха една срещу друга. Откопчах колана си и се преместих до нея. Тя прерови документите и извади няколко снимки от местопрестъпленията и аутопсиите.
— Добре, виждаш ли белезите над и под колената тук, тук и тук?
— Да, като че ли са били завързани.
— Не съвсем.
Докато говореше, Рейчъл проследяваше белезите по телата на жертвите с лакирания си с безцветен лак нокът.
— Белезите са прекалено симетрични, за да са от традиционно завързване. Плюс това, ако бяха следи от завързване, щяха да са на глезените. Ако искаш да обездвижиш някого или да му попречиш да избяга, ще му завържеш глезените. Само че в тази област няма следи от завързване. На китките да, но не и на глезените.
Имаше право. Просто не го бях забелязал, преди да ми го обясни.
— Тогава от какво са тези белези по краката?
— Ами, не мога да кажа със сигурност, но когато работех в Психологическия отдел, почти във всеки случай се натъквахме на нови парафилии. И започнахме да ги класифицираме.
— Сексуални перверзии ли имаш предвид?
— Е, ние не ги наричаме така.
— Защо, да не би да трябва да сте политически коректни към серийните убийци?
— Разликата между „перверзен“ и „патологичен“ може да е много нюансирана, но определено съществува. Ние наричаме такова поведение „парафилия“.
— Добре де, а тези белези доказателство за парафилия ли са?
— Възможно е. Според мен са следи от ремъци.
— Какви ремъци?
— На шини.
За малко да се засмея.
— Шегуваш се! Има хора, които се възбуждат от шини за крака, така ли?
Рейчъл кимна.
— Това даже си има име. Казва се „абазиофилия“. Психосексуално привличане към шини за крака. Да, има хора, които се възбуждат от това. Посветени са му даже цели уебсайтове и чатруми. Наричат ги „железа“ и „шублери“. Жените с такива шини понякога се наричат „железни девици“.
Обяснението й ми припомни опияняващото въздействие, което ми оказваха профайлърските й умения по време на преследването на Поета. Предположенията й бяха абсолютно точни. Почти ясновидски. И бях завладян от способността й да анализира късчета информация и неясни подробности и да извлича многозначителни заключения. Сега отново го правеше и аз се носех на гребена на същата вълна.