— Едва ли. Прекалено е предпазлив. Даже да е имало следи, ги е унищожил. Сигурно за това е послужило фолиото, в което е увито тялото.
— Какво искаш да кажеш?
— Предполагам, че е покрил с това фолио стаята, в която е извършил убийството.
Каза го съвсем делово. Навярно вече нищо на този свят не можеше да я изненада или ужаси.
— Хайде, Джак. Трябва да се задействаме.
И излезе от спалнята с бельото и възглавниците. Бавно се изправих, намерих изчезналия си чорап под един стол и занесох чорапите и обувките си в хола. Тъкмо се обувах, когато чух задната врата да се затваря. Рейчъл се върна с празни ръце и реших, че е натъпкала всичко в багажника на колата си.
Тя вдигна мобилния си телефон от пода. Ала вместо да позвъни, започна да крачи назад-напред, навела глава и потънала в размисъл.
— Какво правиш? — попитах накрая. — Ще се обаждаш ли?
— Да, ще се обадя. Но преди да настане пълна лудница, се мъча да проумея какъв е бил планът на този човек.
— Очевидно е. Искал е да ми припише убийството на Анджела, само че планът му е глупав и нямаше да успее. Аз бях във Вегас и мога да го докажа. Времето на смъртта ще потвърди, че не може да съм го извършил и че всичко е инсценировка.
Рейчъл поклати глава.
— При задушаването е много трудно да се установи с точност времето на смъртта. Стесняването на рамките дори само до два часа пак може да те направи възможен извършител.
— Искаш да кажеш, че нямам алиби, въпреки че съм пътувал със самолет, така ли?
— Освен ако часът на смъртта не съвпадне с времето, през което си бил в самолета. Според мен нашият човек е достатъчно умен, за да го разбира. Това е част от плана му.
Бавно кимнах и в гърдите ми се надигна ужасяващ страх. Осъзнах, че може да свърша като Алонзо Уинслоу и Брайън Огълви.
— Но не се тревожи, Джак. Няма да им позволя да те хвърлят в затвора.
После се обади на някого, най-вероятно началник. Не спомена нищо за мен, за случая и за Невада. Каза само, че е участвала в разкриването на убийство и скоро ще установи връзка с ЛАПУ.
След това се обади в полицията, представи се, даде моя адрес и помоли да пратят следователи от „Убийства“. Продиктува мобилния си номер, затвори и се обърна към мен.
— Ами ти? Ако искаш да се свържеш с някого, най-добре го направи сега. Щом пристигнат, детективите сигурно няма да ти позволят.
— Добре.
Извадих телефона с предплатената карта и набрах номера на „Вътрешни новини“ в „Таймс“. Погледнах си часовника и видях, че отдавна е минало полунощ. Вестникът спеше, но трябваше да съобщя на някого какво става.
Дежурен редактор беше старият ветеран Естебан Самюъл. Работеше във вестника от близо четирийсет години и успяваше да избягва всички трусове, чистки и властови промени. Постигаше го, като се снишаваше и не се пречкаше на никого. Всеки ден идваше на работа в шест следобед, когато бюрократичните главорези и редакционни палачи като Креймър обикновено си бяха тръгнали. След като не го забелязваха, не се и сещаха за него. Изглежда, тази тактика имаше успех.
— Сам, обажда се Джак Макавой.
— О, Джак Мак! Как си?
— Не много добре. Имам една лоша новина. Анджела Кук е убита. Току-що открихме трупа й с една агентка от ФБР. Знам, че утрешният брой е готов, но може би трябва да се обадиш на някого или поне да напишеш бележка в нощния бюлетин.
Нощният бюлетин представляваше списък от информации, идеи и незавършени материали, който Самюъл подготвяше в края на дежурството си и оставяше на сутрешния редактор.
— Божичко! Какъв ужас! Бедното момиче.
— Да, наистина.
— Как се е случило?
— Свързано е с материала, по който работехме заедно. Обаче не знам много. В момента чакаме полицията.
— Къде си? Къде се е случило?
Очаквах да ми зададе този въпрос.
— Вкъщи съм. Сам. Не знам доколко си запознат със случая, но снощи заминах за Лас Вегас, а Анджела е изчезнала днес. Върнах се тази вечер. Една агентка от ФБР ме придружи до вкъщи и претърсихме къщата. Намерихме трупа й под леглото.
Осъзнавах, че всичко това звучи адски нелепо.
— Арестуван ли си, Джак? — смутено попита Самюъл.
— Не, не. Убиецът се опитва да ми подхвърли улики, обаче във ФБР знаят какво става. С Анджела бяхме по следите на този тип и той някак си е разбрал. Убил е Анджела, после се опита да ме очисти в Невада, но хората от Бюрото бяха там. Така или иначе, всичко това ще присъства в репортажа, който ще напиша утре. Ще дойда веднага щом приключа тук и ще го подготвя за петъчния брой. Погрижи се да им съобщиш.