Тръгнахме към предната врата и Рейчъл я отвори и каза:
— Дръж си ръцете така, че да ги виждат.
И закрачи напред, като държеше високо служебната си карта.
На улицата имаше две патрулни коли и детективски автомобил. На отбивката чакаха четирима униформени полицаи и двама детективи. Униформените насочиха фенерчетата си към нас.
Когато се приближихме, познах детективите от Холивудския участък. Бяха с извадени оръжия и изглеждаха готови да ги използват, ако им дам и най-малкия повод.
Не им го дадох.
Успях да отида в „Таймс“ едва в четвъртък към обед. В редакцията кипеше оживена дейност, репортерите и редакторите сновяха като пчели в кошер. Знаех, че е заради случилото се с Анджела. Не всеки ден идваш на работа и установяваш, че твоя колега е била жестоко убита.
И че друг колега някак си е замесен в това.
Дороти Фаулър ме видя първа, скочи от бюрото си на Сала и се завтече към мен.
— Джак, в кабинета ми, ако обичаш.
После промени посоката и се насочи към стъклената стена. Последвах я с ясното съзнание, че всички погледи в редакцията пак са вторачени в мен. Този път обаче не защото палачът ми е връчил предизвестие. Наблюдаваха ме, защото бях човекът, който може да е причината за смъртта на Анджела Кук.
Влязохме в малкия й офис и тя ми каза да затворя вратата. Подчиних се и седнах пред бюрото й.
— Какво стана с полицията? — попита Дороти.
Никакво как си, добре ли си, съжалявам за Анджела. Веднага на въпроса. Това ми харесваше.
— Ами, дай да видим — отвърнах. — Разпитваха ме почти осем часа. Първо от лосанджелиската полиция и ФБР, после се включиха детективите от Санта Моника. Оставиха ме да си почина около час и след това трябваше пак да разправя всичко на полицаите от Лас Вегас, които дойдоха специално да разговарят с мен. Накрая ме пуснаха, обаче не ми разрешиха да се върна вкъщи, защото още проучват местопрестъплението. Помолих да ме закарат в грандхотел „Киото“ и се настаних там — за сметка на „Таймс“, понеже кредитните ми карти са анулирани, — взех душ и дойдох направо тук.
„Киото“ се намираше на една пряка и вестникът настаняваше там външни репортери, новоназначени служители и кандидати за работа, когато се налагаше.
— Хубаво — рече Фаулър. — Какво разказа на полицията?
— Общо взето същото, което вчера се опитах да разкажа и на Прендо. Че съм разкрил убиец, виновен за смъртта на Дениз Бабит и още една жена в Лас Вегас, Шарън Огълви. Или Анджела, или аз някак си сме попаднали в капан и сме го предупредили, че вървим по следите му. И той е предприел мерки да ликвидира опасността. Планът му е бил първо да убие Анджела и да отиде в Невада, за да очисти и мен. Само че аз извадих късмет. Въпреки че вчера не можах да убедя Прендо, успях да убедя една агентка от ФБР, че всичко това е истина, и тя дойде в Невада да го обсъдим. Присъствието й не позволи на убиеца да се добере до мен. Ако не ми беше повярвала, сега щяхте да пишете репортаж как съм убил Анджела и съм избягал да се самоубия в пустинята. Такъв е бил планът на неизвестния извършител.
— На неизвестния извършител ли?
— Така го наричат в Бюрото.
Фаулър смаяно поклати глава.
— Поразителна история. Полицията приема ли я?
— Искаш да кажеш дали ми вярват? Нали ме пуснаха?
Тя се изчерви от срам.
— Просто ми е трудно да го проумея, Джак. В редакцията не се е случвало нищо подобно.
— Всъщност ченгетата сигурно нямаше да ми повярват, ако идваше само от мен. Но аз прекарах по-голямата част от вчерашния ден с агентка от ФБР. Даже видяхме онзи човек в Невада или поне така смятаме. И тя беше с мен, когато се прибрах вкъщи. Тя откри трупа на Анджела, когато претърсвахме къщата. И ме подкрепи за всичко пред полицията. Предполагам, затова не разговарям с теб през плексиглас.
Споменаването за трупа на Анджела предизвика мрачно мълчание.
— Ужасно е — промълви накрая Фаулър.
— Да. Тя беше мило момиче. Даже не ми се мисли какви са били последните й часове.
— Как ще водят разследването сега, знаеш ли?
— Събраха следствена група с детективи от Лос Анджелис, Лас Вегас и Санта Моника. ФБР също участва. Мисля, че ще координират нещата в Паркър Сентър.
— Може ли да провериш, за да го пуснем в някой от репортажите?
— Да, ще се погрижа. Предполагам, че съм единственият репортер, с когото ще се съгласят да разговарят. Колко реда искаш да е репортажът?