— Хм, Джак, това е едно от нещата, които исках да обсъдим.
Стомахът ми мъчително се сви.
— Аз ще напиша водещия репортаж, нали?
— Ще пуснем голям материал. Уводната статия и страничната колона на първа страница и цял подлистник. Като никога ни дават много място.
И трябваше да убият един от собствените ни репортери, за да ни го отпуснат.
— Джери Спенсър вече е в Лас Вегас, а Джил Майърсън замина за щатския затвор „Или“, за да се срещне с Брайън Огълви — продължи Дороти. — Гого Гонзмарт пише страничната колона, която ще е за Анджела, а Тери Спаркс е в Южен Лос Анджелис, работи по репортаж за обвиненото в убийството на Бабит момче. Имаме илюстративен материал за Анджела и в момента търсим още.
— Днес ли освобождават Алонзо Уинслоу?
— Още не сме сигурни. Надяваме се да им отнеме още един ден, за да можем да го публикуваме утре.
Даже и без освобождаването на Уинслоу случаят пак щеше да бъде отразен много широко. В „Таймс“ не бяха пращали кореспонденти и не бяха възлагали на множество репортери едновременно да работят по обща тема от миналата година, когато пожарите бяха опустошили щата. Беше вълнуващо да участваш във всичко това, но не чак толкова, като се имаше предвид причината.
— Добре — казах. — Имам информация за почти всички тези репортажи и освен това ще напиша водещия материал.
Дороти кимна, поколеба се и после пусна бомбата.
— Лари Бърнард ще напише водещия материал, Джак.
Реагирах моментално и експлозивно.
— Какви ги говориш, мамка му?! Това си е моят материал, Дороти! Всъщност нашият с Анджела.
Тя погледна към залата над рамото ми. Предположих, че избухването ми се е чуло през стъклото. Не ми пукаше.
— Джак, успокой се и си мери думите. Няма да позволя да ми говориш така, както вчера на Прендо.
Опитах се да дишам равномерно и да се овладея.
— Добре, извинявам се. И на двама ви с Прендо. Обаче не можеш да ми отмъкнеш този материал. Той си е мой. Аз го започнах, аз ще го напиша.
— Не можеш да го напишеш, Джак, и го знаеш. Защото материалът си самият ти. Лари трябва да те интервюира, за да може да го напише. В централата са се получили над трийсет заявки от репортери за интервюта с теб, включително от „Ню Йорк Таймс“, Кейти Курик, даже от Крейг Фъргюсън от Късното шоу.
— Фъргюсън не е репортер.
— Няма значение. Въпросът е, че ти си материалът. Това е факт. Естествено, че имаме нужда от твоята помощ и информация за всичко, обаче не можем да допуснем обектът на голяма сензация сам да напише репортажа за нея. Днес си бил задържан от полицията за дванайсет часа. Твоят разказ е в основата на следствието. Как ще пишеш за това? Сам ли ще се интервюираш? В първо лице ли ще пишеш?
Спря, за да ме остави да отговоря, но аз мълчах.
— Точно така — продължи тя. — Няма да се получи. Не можеш да го направиш и съм убедена, че го разбираш.
Наведох се напред и скрих лицето си в шепи. Знаех, че е права. Бях го знаел още преди да вляза в редакцията.
— Това трябваше да е моят величествен финал. Да измъкна онова момче от затвора и да напусна сцената под светлината на прожекторите. Да поставя едно голямо „трийсет“ на кариерата си.
— Ти ще си получиш дължимото. Всички материали ще са единствено за теб. Кейти Курик, Късното шоу — ей на това му казвам да напуснеш сцената под светлината на прожекторите.
— Исках да го напиша, а не да го разкажа на някой друг.
— Виж, хайде да приключим днес и после ще обсъдим да направиш материал в първо лице, когато нещата се поуталожат. Обещавам ти, че ще можеш да напишеш за цялата тази история.
Най-после вдигнах глава и я погледнах. За пръв път забелязах снимката, залепена на стената зад нея. Беше кадър от „Магьосникът от Оз“ — Дороти вървеше по жълтия тухлен път с Тенекиения човек, Лъва и Плашилото. Под тях някой беше написал с флуоресцентен флумастер:
Вече не си в Канзас, Дороти
Бях забравил, че Дороти Фаулър е дошла във вестника от канзаския „Уичита Игъл“.
— Добре, щом ми обещаваш.
— Обещавам ти, Джак.
— Тогава съм съгласен. Ще разкажа на Лари каквото знам.
И все пак бях съкрушен.
— Преди това трябва да се уверя в още нещо — каза Дороти. — Готов ли си да говориш официално пред друг репортер? Искаш ли първо да се посъветваш с адвокат или нещо подобно?
— Какво искаш да кажеш?
— Джак, искам да се уверя, че интересите ти са защитени. Води се следствие. Не искам да кажеш нещо във вестника и после полицията да го използва в твоя вреда.