— Не се отказвай, Рейчъл — прошепнах накрая.
Тя помълча, после отвърна:
— И ти, Джак.
Затворихме. И въпреки всичко случило се през последния ден и половина, въпреки убийството на Анджела и собствения ми сблъсък със сериен убиец, кой знае защо, бях обзет от щастие и надежда.
Ала предчувствах, че това няма да трае дълго.
7. Фермата
Карвър напрегнато наблюдаваше екраните на охранителните камери. Двамата мъже на рецепцията показаха служебни карти на Дженива. Не видя от коя служба са — докато увеличи образа, вече бяха прибрали легитимациите си.
Дженива вдигна телефона и набра трицифрен номер — обаждаше се в кабинета на Макгинис. Проведе кратък разговор, затвори и даде знак на новодошлите да почакат на една от кушетките.
Карвър се опита да овладее тревогата си. Импулсът за борба или бягство изгаряше мозъка му, докато анализираше последните си ходове и търсеше евентуална грешка. Нямаше опасност. Нищо не го заплашваше. Планът беше добър. Единствената причина за безпокойство си оставаше Фреди Стоун — единственият аспект, който можеше да се смята за слабо звено — и трябваше да вземе мерки, за да ликвидира този потенциален проблем.
На екрана Йоланда Чавес, заместничката на Макгинис, се появи във фоайето и се ръкува с двамата мъже. Те пак показаха картите си, после единият извади сгънат документ от вътрешния джоб на сакото си и й го подаде. Тя го прочете, върна го и им даде знак да тръгнат с нея. Тримата влязоха през вратата към вътрешността на сградата. Като превключваше от камера на камера, Карвър ги проследи до административния отдел.
Отиде до бюрото си, вдигна слушалката и набра вътрешния номер на рецепцията.
— Дженива, Карвър се обажда. Случайно гледах камерите и съм любопитен кои са онези двамата, които току-що влязоха. Видях ги да показват служебни карти. Какви са?
— Агенти на ФБР.
Думите вледениха сърцето му, но той запази самообладание. Рецепционистката продължи:
— Казаха, че имали някаква съдебна заповед. Самата аз не я видях, но я предявиха на Йоланда.
— Каква заповед?
— Не съм сигурна, господин Карвър.
— С кого искат да се срещнат?
— С никого конкретно. Просто с някой шеф. Позвъних на господин Макгинис и Йоланда дойде да ги вземе.
— Добре, Дженива. Благодаря.
Карвър отново насочи вниманието си към екрана. Въведе команда, с която отвори нови зони в мултиплексен режим, така че да следи четирите офиса на висшето ръководство. Камерите бяха скрити в детекторите за дим на тавана и обитателите на въпросните кабинети изобщо не подозираха за съществуването им. Образът вървеше със звук.
Видя двамата федерални агенти да влизат в офиса на Деклън Макгинис, кликна с мишката и образът изпълни целия екран — изглед отгоре и под ъгъл, от сферична леща. Агентите — чернокож и бял, представиха се като Бантъм и Ричмънд — седнаха с гръб към обектива. Йоланда зае стола отдясно. Карвър виждаше Макгинис изцяло, след като шефът му се ръкува с новодошлите и отново се настани на мястото си.
— Съобщиха ми, че имате някаква съдебна заповед — започна президентът на фирмата.
— Да, господине — потвърди Бантъм, извади документа и му го подаде.
— Вие хоствате уебсайт на име „Труп в багажника“. Необходима ни е цялата информация за него, с която разполагате.
Макгинис, който четеше заповедта, не отговори. Карвър вдигна ръка и прокара пръсти през косата си. Трябваше да разбере какво пише в документа и колко са близо. Опита се да се овладее, напомни си, че е подготвен за този момент. Дори го очакваше. Знаеше повече за ФБР, отколкото Бюрото знаеше за него. Можеше да започне още сега.
Изключи камерата, а после и екрана. Отвори едно от чекмеджетата на бюрото си и извади купчината ежемесечни доклади за сървърите, подготвени от служителите му по-рано същата седмица. Обикновено ги прибираше, докато Макгинис ги поиска, и тогава му ги пращаше по някой сървърен администратор, който отиваше навън да пуши. Този път щеше да му ги занесе лично. Потупа листовете върху бюрото, за да подравни краищата им, после излезе и заключи вратата.
В контролната зала каза на двамата дежурни администратори Мазу и Кърт къде отива и мина през шлюза. Слава богу, Фреди Стоун щеше да застъпи на смяна чак вечерта — всъщност изобщо нямаше да застъпи. Карвър знаеше как действат във ФБР. Щяха да вземат имената на всички служители и да проверят в компютрите си. Щяха да установят, че Фреди Стоун не е Фреди Стоун, и да решат да го приберат.