Струваше ми се невъзможно да живея и да се опитвам да спя на същото място. Разтворих завесите и погледнах през единствения прозорец на малката стая. Едва виждах „Таймс“ от отсрещната страна на новата полицейска сграда — строителството продължаваше дори в събота.
Реших да остана в хотела, докато ми плаща вестникът. Щях да отида в къщата, но само за да си взема чисти дрехи и още някои необходими неща. Следобед щях да се обадя в някоя агенция за недвижими имоти и да се отърва от нея. Ако успеех. „Продава се поддържано и реновирано холивудско бунгало, в което е извършено серийно убийство. Приемат се всякакви предложения“.
Мобилният ми телефон иззвъня и ме откъсна от размислите. Истинският ми мобилен телефон. Предишния ден най-после бяха възстановили сметката ми. На дисплея пишеше „Непознат номер“. Бях се научил винаги да отговарям на тези обаждания.
Беше Рейчъл.
— Здравей.
— Нещо си унил. Какво има?
Истински профайлър. Усети ме от една дума. Реших да не повдигам въпроса за мъчителния край на Анджела и да не споменавам, че Байнъм още си блъска главата над липсващите чаршафи и възглавници. Нямаше нужда да усилвам напрежението, на което със сигурност беше подложена Рейчъл.
— Нищо, Просто съм… Нищо. Какво става с теб? Работиш ли?
— Да.
— Искаш ли да направиш почивка и да пием по кафе? В града съм.
— Не, не мога.
Не я бях виждал, откакто детективите ни бяха разделили след откриването на трупа на Анджела. Както и всичко останало, раздялата, макар и само за две денонощия, не ми понасяше добре. Изправих се и закрачих нервно из тясната стая.
— Кога ще те видя?
— Не знам, Джак. Имай малко търпение. Тук съм на топа на устата.
Засрамих се и смених темата.
— Като става дума за топове, имам нужда от въоръжена охрана.
— Защо?
— От полицията ми съобщиха, че къщата ми отново е в мое владение. Можело да се прибера у дома, но се съмнявам, че ще мога да живея там. Искам само да си взема дрехи, обаче малко ме е страх да отида сам.
— Съжалявам, не мога да те заведа. Но ако наистина се притесняваш, мога да пратя някого.
Картината започваше да ми се изяснява. Веднъж вече ми се беше случвало. Трябваше да се примиря с факта, че Рейчъл е като неопитомена котка. Доближаваше се до друг от любопитство, ала накрая отскачаше и избягваше. Ако човек проявеше настойчивост, тя му показваше ноктите си.
— Няма нужда, Рейчъл, просто се опитвах да те изведа.
— Наистина съжалявам, Джак, но не мога.
— Защо се обаждаш?
Отговорът й се позабави.
— За да те осведомя за някои неща. Ако искаш.
— Делова, както винаги. Разбира се, давай.
Седнах на леглото и отворих бележника си, готов да си водя записки.
— Вчера се потвърди, че уебсайтът „Труп в багажника“, в който е влизала Анджела, наистина е капанът, който е предупредил убиеца. Но засега сме в задънена улица.
— В задънена улица ли? Мислех, че в интернет може да се проследи всичко.
— Физическото местонахождение на сайта е фирма за уеб хостинг в Мейса, щата Аризона, казва се „Уестърн Дейта Кънсълтънтс“. Наши агенти я посетиха със съдебна заповед и получиха цялата информация за създаването и функционирането на сайта. Регистриран е чрез сиатълската компания „Сий Джейн Рън“, която регистрира, проектира и поддържа много сайтове чрез „Уестърн Дейта“. Нещо като посредническа фирма — те нямат сървъри, в които да хостват уебсайтовете. „Сий Джейн Рън“ създава и поддържа уебсайтове за клиентите си и плаща на фирма като „Уестърн Дейта“ да ги хоства. Просто посредници.
— Ходили ли са в Сиатъл?
— С това се занимават агенти от сиатълския офис на Бюрото.
— И?
— Уебсайтът „Труп в багажника“ е създаден и платен изцяло по интернет. Никой в „Сий Джейн Рън“ не е виждал човека, който го е платил. Физическият адрес, посочен преди две години, когато са създадени сайтовете, е пощенска фирма край летище „СийТак“, която вече не съществува. Опитваме се да проверим тази следа, обаче и тук ще стигнем до задънена улица. Нашия тип си го бива.
— Преди малко каза „сайтове“, в множествено число. И други ли има?
— Наблюдателен си. Да, направил е два сайта. Първият е „Труп в багажника“, а вторият — „Денслоу Дейта“. Под това име се е представил. Бил Денслоу. И двата сайта са платени за пет години напред. С пощенски запис, който може да се проследи само до момента на осребряване. Поредната задънена улица.