Излезе от двора и тръгна към колата си на улицата.
— Ей! — загрижено извика Майка. — Къде отиваш?
Скофийлд се обърна и й се усмихна — тъжна, но искрена усмивка.
— Благодаря ти, Майко. Благодаря ти, че се безпокоиш за мен. Обещавам, че няма да се налага да го правиш още дълго.
— Какво си намислил?
— Какво съм намислил ли? Ще се опитам отново да започна да живея.
На другата сутрин Скофийлд се яви в личен състав в базата на морската пехота в Куонтико и каза на дежурния:
— Добро утро, господин полковник. Аз съм капитан Шейн Скофийлд. Плашилото. Готов съм да се върна на работа.