— Влизайте! — изкрещя иззад тях Черния рицар. — Идвам с вас!
И се промуши при тях. Скофийлд скочи в кабината последен, вмъкна се на задната седалка и погледна нагоре.
Вертикално плъзгащият се сняг беше придобил вида на унищожителна океанска вълна: страховити бели експлозии, предшестващи цялата тежест на лавината.
— Руфъс! — извика Найт.
— Вече излитаме, шефе! — Здравенякът на предната седалка натисна дроселите и изтребителят се издигна.
— По-бързо… — каза Скофийлд.
Лавината се спускаше към тях, бучеше, разбиваше, смазваше.
Самолетът се издигна по-високо, за миг увисна във въздуха, после прелетя над ръба на скалата точно в момента, в който лавината профуча покрай него — падащата снежна стена с оглушителен рев погълна площадката на една хапка, подмина черния изтребител и изчезна в бездната долу.
— За малко! — въздъхна Найт.
След три минути аеродинамичният Су–37 кацна откъм афганистанската страна на планината на около километър и половина от яка на Скофийлд.
Скофийлд, Найт, Книга и Майка скочиха на земята още докато пилотът — огромен мъж с буйна брада, когото Черния рицар представи просто като „Руфъс“ — гасеше двигателите.
Капитанът се отдалечи на няколко крачки, за да събере мислите си. Този ден се бяха случили много неща и искаше да проясни главата си.
Слушалката му изпращя.
— Аз съм, Плашило, Феърфакс. Чуваш ли ме?
— Да.
— Слушай, имам нещо за теб. Някои факти за ония хора от ЦМПТЧ в твоя списък и нещо голямо за тоя Черен рицар, главно от списъците на ФБР и СРС с най-търсените престъпници. Имаш ли малко време?
— Да.
— Господи, Плашило, това с Черния рицар е кофти работа…
Дейв Феърфакс седеше в кабинета си дълбоко под Пентагона, окъпан от светлината на компютърния екран. В източните щати беше четири сутринта, 26 октомври, и в сградата цареше тишина.
На екрана на Феърфакс имаше две снимки на Алоишъз Найт: първата показваше гладко избръснат усмихнат младеж в униформа на американските сухопътни сили. Втората бе размазана и направена отдалече: на нея Алоишъз Найт държеше по една пушка в двете си ръце и тичаше с всички сили.
— Слушай — започна да чете Феърфакс. — Казва се Найт, Алоишъз К. Найт, трийсет и три годишен, висок сто осемдесет и пет сантиметра и половина, тежи осемдесет и четири килограма. Очи: кафяви. Коса: черна. Отличителни белези: известно е, че носи огледални очила с кехлибарени стъкла поради зрителна аномалия, наречена остра дистрофия на ретината. Това означава, че ретините му са прекалено чувствителни към естествена светлина, откъдето идва и нуждата от тъмни очила…
Докато гласът на Феърфакс ехтеше в слушалката му, Скофийлд гледаше Найт, който стоеше при самолета с другите — с двете си пушки, жълтите очила и черната си бойна униформа.
— Служил в Отряд седем, който се смята за най-добрия в Делта, елит в елита — продължи Феърфакс. — Достигнал чин капитан, но през деветдесет и девета бил намерен за виновен в измяна срещу Съединените щати, след като провалил ръководената от него операция в Судан. Според разузнавателни източници Найт получил два милиона долара от местно звено на Ал Кайда, за да ги информира за предстояща американска атака срещу оръжейните им складове. В резултат на неговото предупреждение загинали тринайсет оперативни работници от Делта. След това изчезнал, но след година и половина бил открит в Бразилия. Пратили отряд от шестима тюлени да го ликвидира. Найт ги избил до крак, после пратил главите им по пощата в тренировъчната база на тюлените „Коронадо“ в Сан Диего.
— Известно е, че работи като наемен ловец на глави — продължи Феърфакс. — Слушай внимателно. Явно застрахователните компании следят тия неща заради отвличанията. Лондонската фирма „Керингтънс“ го оценява като втория най-добър ловец на глави в света.
— Едва втория ли? А кой е най-добрият?
— Оня Ларкъм с позивна „Демон“, за когото вече ти разказах. Чакай малко, още не съм свършил с Найт. Според СРС през двехилядната година Найт е открил и убил дванайсет ислямистки терористи, които отвлекли дъщерята на руския вицепрезидент, отрязали й четири пръста и поискали откуп сто милиона долара. Найт ги открил в тренировъчен лагер на Ал Кайда в иранската пустиня, отишъл там, изравнил целия лагер със земята, взел момичето — без пръстите — и го върнал в Москва, без медиите изобщо да надушат нещо. В замяна, пише тук, руското правителство му дало… само слушай… повреден при изпитания изтребител Су–37, плюс право да зарежда във всяка руска база по света. Явно самолетът е известен в наемническите кръгове като „Черният гарван“.