Скофийлд беше виждал този образ: на плакати, излезли скоро след 11 септември. На тях американският орел казваше: „Ей, терористи, спете с едно отворено око“.
Под орела на Найт имаше друг надпис: „БРАНДАЙС“. Скофийлд не знаеше какво означава това.
Той отново се обърна към другия мъж.
— Чувал съм за вас, господин Найт — каза капитанът. — Вашата вярност не е нещо, с което можете да се похвалите. Предали сте своята част в Судан. Защо да смятам, че няма да предадете и мен?
— Не вярвайте на всичко, което четете във вестниците или в държавния архив на Съединените щати — отвърна Черния рицар.
— Това значи ли, че няма да ме убиете?
— Ако исках да ви убия, капитане, вече щяхте да сте с куршум в мозъка. Не. Моята задача е да не позволя да ви убият.
— Да не позволите да ме убият ли?
— Вижте, капитане, не го правя, защото ви харесвам или защото смятам, че сте специален по какъвто и да е начин. За това ми плащат, при това добре. Наградата за главата ви е осемнайсет милиона и шестстотин хиляди долара. Уверявам ви, плащат ми доста повече от това, за да се грижа да не ви убият.
— Добре тогава — каза Скофийлд. — Кой ви плаща, за да ме пазите?
— Не мога да ви кажа.
— Можете, разбира се.
— Няма да ви кажа. — Найт дори не мигна.
— Но вашият работодател…
— … не подлежи на обсъждане — прекъсна го Черния рицар.
Скофийлд избра друга тактика.
— Добре тогава, каква е причината за всичко това? Какво ви е известно за този лов на хора?
Найт сви рамене и се извърна.
Вместо него отговори Руфъс.
— Причините за лова на хора са всевъзможни, капитан Скофийлд. Залавяне и ликвидиране на шпионин, избягал с важна тайна. Залавяне и връщане на похитител, получил своя откуп — слушайте какво ви казвам, и дяволът не е толкова свиреп, колкото богаташа, искащ възмездие. Някои богати копелета предпочитат да ни платят два милиона долара, за да заловят изнасилвач, който им е взел един милион. Рядко обаче се случва списък на обща стойност десет милиона долара, камо ли почти двайсет милиона долара на глава.
— А какво знаете за този лов? — попита Скофийлд.
— Организаторът не е известен, нито причината за самия лов, но оценителят, един банкер от АЖМ-Суис, казва се Делакроа, има опит в такива неща — отвърна Руфъс. — А щом оценителят е редовен, повечето ловци на глави не се интересуват от причината за лова.
Той се обърна към Найт.
Черния рицар само наклони глава.
— Голям лов. Петнайсет жертви. Всички трябва да бъдат мъртви до дванайсет часа на обяд, нюйоркско време. Осемнайсет милиона и шестстотин хиляди долара на глава. Това прави общо двеста и осемдесет милиона долара. Каквато и да е, причината за организирането на този лов струва над четвърт милиард долара.
— Казвате, че всички трябва да сме мъртви до дванайсет на обяд, нюйоркско време, така ли? — попита Скофийлд. За пръв път чуваше за времевите рамки на лова. Погледна си часовника.
В Афганистан беше 13:40. Това правеше 03:40 в Ню Йорк. Малко повече от осем часа.
Капитанът замислено замълча.
После рязко вдигна очи.
— След като ме открихте, господин Найт, какво предполагат инструкциите ви?
Черния рицар бавно кимна, впечатлен от зададения въпрос.
— Инструкциите ми са съвсем ясни. Отсега нататък трябва да ви защитавам.
— Но не са ви казали да ме държите в плен, нали?
— Не… — потвърди Найт. — Не са. Имам инструкции да ви оставя пълна свобода на действие — да ходите, където пожелаете, — но под моя закрила.
И с това Скофийлд разгада част от загадката.
Онзи, който плащаше на Найт да го пази, искаше не само Скофийлд да остане жив, но и да направи онова, което ловът трябваше да му попречи да направи.
— Казахте, че знаете къде е Гант. Откъде?
— От аерозолната микродотова граната, която Руфъс е хвърлил на площадката преди да пристигнат момчетата на Демона.
Скофийлд беше чувал за микродотите. Очевидно те бяха последното откритие в областта на нанотехнологиите.
Микродотите представляваха микроскопични силиконови чипове, всеки голям, колкото връх на игла, но с невероятен капацитет. Макар мнозина да бяха убедени, че микродотите ще са основа за ново поколение суперкомпютри — представете си течност, наситена със свръхмощни микродоти — в момента те се използваха главно от престижните производители на автомобили като проследяващи устройства: напръскваш шасито на ферарито си с наситена с микродоти боя и колата може да се проследи навсякъде по света. И никой автокрадец, колкото и упорит да е, няма да може да я отмъкне.
Хвърлената от Руфъс микродотова граната беше обгърнала площадката с аерозолен облак, съдържащ милиарди микродоти.