Но сега не бе моментът да спори.
Официалната работа на телеконференцията приключи и неколцина членове на Съвета останаха в ефир, за да си поговорят.
Килиън само ги наблюдаваше.
Един от тях казваше:
— Съвсем наскоро купих правото на сондиране точно за един милиард. Казах им: „Вземете го, иначе се отказвам“. Тъпите африкански правителства просто нямат избор…
Председателят се смееше:
— Онзи ден се натъкнах на оная Матенкор у Спенсърови. Определено е агресивна кобилка. Пак попита дали ще обмисля кандидатурата й за членство в Съвета. Казах й: „Колко имате?“ „Двайсет и шест милиарда“ — отвърна тя. „А вашата компания?“ „Сто и седемдесет милиарда.“ И аз й викам: „Е, това е достатъчно, естествено. Какво ще кажете: ако сега ми направите свирка в мъжката тоалетна, ще ви приемем.“ И тя изхвърча навън!
„Динозаври — помисли си Килиън. — Старци. Стари идеи. От най-богатите бизнесмени на света би трябвало да се очаква повече“.
Той натисна един бутон, прекъсна сигнала и всички телевизори по стените угаснаха.
Въздушното пространство над Турция
14:00 местно време (06:00 ИСВ САЩ)
Микродотите, които бяха полепнали по ИО–88 на Демона Ларкъм, разказваха странна история.
След като бе напуснала въгледобивната мина „Карпалов“, групата бе отлетяла за едно контролирано от британците летище в Кундуз — факт, който незабавно задейства аларма в главата на Скофийлд.
Защото това означаваше, че в този случай Ларкъм работи с безмълвното одобрение на британското правителство.
„Лош признак“ — помисли си капитанът, докато се носеше в небето на задната седалка на „Черния гарван“. Значи британците знаеха какво става…
На летището в Кундуз хората от ИО–88 се бяха разделили на две групи, едната от които отлетя по посока на Лондон, а другата — към северозападното крайбрежие на Франция.
Самолетът, който летеше за Лондон — новичък „Гълфстрийм IV“, — бързо се отдалечаваше от втория, тромава товарна машина C–130J „Херкулес“ на Кралските военновъздушни сили.
В момента изтребителят на Найт се движеше успоредно на самолетите на Ларкъм, като използваше стелт способностите си.
— Типична тактика за Демона — отбеляза Черния рицар. — Да раздели хората си на група за доставка и ударен отряд. Праща ударния отряд да ликвидира следващата жертва, а групата за доставка носи главите на уреченото място.
— Изглежда, ударният отряд отива в Лондон — каза Скофийлд. — Търсят Розентал.
— Най-вероятно — съгласи се Найт. — Какво ще правите?
Капитанът не можеше да мисли за нищо друго освен за Гант.
— Искам херкулеса — отвърна той.
Найт натисна няколко клавиша на компютърния пулт.
— Добре, влизам в техния компютър. След деветдесет минути самолетът им трябва да зареди над Западна Турция.
— Откъде излита зареждащият самолет? — попита Скофийлд.
— Точно след четирийсет и пет минути от британската военновъздушна база „Акотири“ на Кипър трябва да излети аеротанкер ВС–10.
— Добре. Книга и Майка, Руфъс ще ви закара в Лондон. Намерете Бенямин Розентал преди ударния отряд на Ларкъм.
— Ами ти? — попита Майка.
— С капитан Найт слизаме на Кипър.
След четирийсет и пет минути един британски ВС–10 „Викърс“ излетя от островната си писта на Кипър.
Четиричленният му екипаж изобщо не подозираше, че в товарния отсек се возят двама пътници без билет — Шейн Скофийлд и Алоишъз Найт. Руфъс ги беше свалил под активирана стелт завеса в плитчините на пет километра от базата.
От своя страна, Руфъс, Майка и Книга II незабавно бяха продължили с „Черния гарван“ по пряк път за Лондон.
Скоро аеротанкерът се носеше през турското въздушно пространство успоредно с пристигащия от Афганистан Херкулес на КВВС.
Танкерът мина пред него и се издигна малко по-нависоко. После спусна маркуч от задния си край. Маркучът беше дълъг седемдесетина метра и завършваше с кръгла стоманена „котва“, която щеше да се закачи за другия самолет.
Управляван от оператор, лежащ по корем в стъклен отсек в задната част на аеротанкера, маркучът се насочи към хоризонталната тръба на резервоара на херкулеса.
Въздушният балет вървеше идеално.
Операторът спусна маркуча, вкара го в тръбата и горивото потече към херкулеса.
Докато ставаше всичко това, Найт започна да зарежда своя пистолет „Х & К“ със странни наглед деветмилиметрови патрони, обозначени с оранжеви пръстени.
— Газови патрони — поясни той. — Най-добрите приятели на момчетата от Делта. По-добри са от куршумите с кухи върхове. Влизат в целта и избухват.