На няколко метра от нея лежеше проснат по гръб Ронсън Уайцман — един от най-старшите офицери в цялата морска пехота, — завързан върху предния капак на джип, сякаш разпнат хоризонтално, с китки, заключени за страничните огледала.
Десният ръкав на униформата му беше разкъсан и ръката му бе стегната с гумен турникет.
От двете страни на генерала стояха двамата мъже от МИ6. Гант се свести тъкмо когато по-ниският изтегляше иглата на спринцовка от ръката на Уайцман.
— Да почакаме няколко минути — каза по-ниският британец.
Генералът повдигна глава. Очите му бяха изцъклени.
— Здравейте, генерал Уайцман — усмихна се по-високият разузнавач. — Препаратът, чието въздействие изпитвате в момента, е известен като ЕА шестстотин и седемнайсет. Сигурен съм, че човек с вашия чин е чувал за него. Това е невродезинхибитор — опиат, който забавя отделянето на невротрансмитера „ГАБА“ в мозъка ви, опиат, който ще ви накара честно да отговаряте на въпросите ни.
— Какво?… — Уайцман погледна ръката си. — Шестстотин и седемнайсет ли? Не…
От дискретно разстояние сцената наблюдаваха ловците на лави от ИО–88, командвани от високия и поразително красив мъж, когото Гант беше видяла в афганистанските пещери. Тя чу другите командоси да го наричат „Каубой“.
— Добре, генерале — продължи високият разузнавач. — Униерсалният изключващ шифър. Кажете го.
Уайцман се намръщи и напрегнато присви очи, сякаш мозъкът му се опитваше да окаже съпротива на наркотика на истината.
— Не… не съм чувал за такъв шифър — неубедително измърмори той.
— Разбира се, че сте чували, генерале. Универсалният изключващ шифър на Съединените щати. Шифърът, който командва абсолютно всяка система за сигурност във въоръжените сили на САЩ. Вие сте контролирали въвеждането му в секретен американски военен проект — проект „Корморан“. Знаем за „Корморан“, генерале. Но не знаем шифъра, а той ни трябва. Кажете го.
Гант се смая.
Беше чувала слухове за Универсалния изключващ шифър. Той бе легендарен: цифров код, с който се управляваше всяка система за сигурност в американската армия.
Уайцман запремигва, борейки се с опиата.
— Той… не… съществува…
— Не, генерале — настоя високият. — Шифърът съществува и вие сте един от петимата американски военни, които го знаят. Може би трябва да увелича дозата.
Високият извади нова спринцовка и заби иглата й в голата ръка на Уайцман.
— Не… — простена генералът.
Серумът ЕА–617 нахлу в кръвта му.
И тогава илюминаторите на кабината избухнаха под града от куршуми на Найт.
Скофийлд скочи до Найт в пилотската кабина.
— Сега може ли да убивам? — извика Черния рицар.
— Моля?!
Найт посочи монитора на пулта, на който се виждаше вътрешността на самолета.
Скофийлд видя десетина големи дъсчени сандъка близо до стъпалата на кабината, един джип, върху чийто преден капак беше разпънат Уайцман, осем мъже в черни бойни униформи, двама в костюми и на пода до стената отляво на джипа, със завързани зад гърба ръце…
… Либи Гант.
— Прекалено много са, за да ги елиминираме с лично оръжие — каза той.
— Знам — отвърна Найт. — Затова го изваждаме от уравнението.
Той откачи две малки бледожълти гранати от ремъците на униформата си.
— Какви са? — попита Скофийлд.
— Британски ЛЗ две. Лепливо-задръстващи.
— Противоогнестрелни гранати? Чудесно.
Майстори в контратерористичните операции, британските СВС бяха създали ЛЗ–2 за действия срещу въоръжени похитители. Иначе обикновени гранати, те имаха една изключително специфична особеност.
— Готов ли си? Не забравяй, имаш само един изстрел и после оръжието ти ще блокира — предупреди го Найт. — Добре, дай да прочистим тоя бардак.
С тези думи той открехна вратата и хвърли двете гранати в товарния отсек.
Двете бледожълти гранати влетяха в отсека, търколиха се по капаците на дъсчените сандъци, паднаха на пода до джипа и…
Тряс!
Първо се разнесе обичайният взрив: ослепителни бели проблясъци, последвани от силен трясък, предназначен да оглуши и дезориентира.
След това се прояви специфичната особеност на ЛЗ–2.
Когато избухнаха, двете гранати освободиха блестящи сиво-бели частици, които се стрелнаха във всички посоки и изцяло изпълниха затвореното пространство.
Частиците приличаха на конфети и след като се пръснаха, се понесоха във въздуха и покриха всичко със сиво-бяло було — като разклатено преспапие със снежинки.
Само че това не бяха конфети.
Това бе специална лепкава материя — която залепваше към всичко.