Вратата рязко се отвори и Найт и Скофийлд се втурнаха вътре.
Най-близкият командос от ИО–88 посегна към автомата си, но получи стреличка в челото — от миниатюрния арбалет, закачен за дясната подлакътница на Черния рицар.
Следващият командос също бързо се завъртя и — фюют! — получи стрела от левия арбалет на Найт точно в окото.
Едва третият успя да натисне спусъка на колта си.
Автоматът му стреля — веднъж. Само с един куршум. После блокира.
Беше „задръстен“. Лепливо-задръстващата материя на гранатите бе проникнала в цевта, пълнителя, във всички движещи се части и беше направила оръжието безполезно.
Скофийлд свали командоса с ръкохватката на магнитната си кука.
Ала другите от ИО–88 бързо схващаха и след секунди два ловджийски ножа се забиха в дъсчените сандъци.
Найт реагира, като извади едно от най-зловещо изглеждащите оръжия, които Скофийлд бе виждал: малка четирилъча нинджа звезда или шурикен, голяма колкото длан, с четири закривени остриета, излизащи от централна ос.
Черния рицар опитно хвърли шурикена и той изсвири във въздуха, след което — хряс! Хряс! — преряза гърлата на двама командоси, застанали един до друг.
„Петима паднаха — помисли си Скофийлд. — Още петима, плюс двамата костюмари…“
В този момент ненадейно го сграбчи нечия ръка…
Поразително здрава ръка…
… и капитанът бе запратен към вратата.
Той тежко се удари в пода, вдигна поглед и видя огромен войник от ИО–88. Беше исполин: най-малко два и пет, чернокож, с изпъкнали бицепси и лице, излъчващо неподправена ярост.
— Кво си мислиш ти бе, мама ти стара?! — извика черният гигант.
Ала Скофийлд бързо скочи и нанесе мощен удар с ръкохватката на магнитната си кука по брадичката на чернокожия командос.
Улучи го.
И колосът дори не трепна.
— Охо! — промърмори Скофийлд.
Командосът го удари. Скофийлд отхвърча назад в брулената от вятъра пилотска кабина като парцалена кукла и се блъсна в таблото.
Чернокожият с лекота го настигна, вдигна го и каза:
— Щом си влязъл през тоя прозорец, през него ще си излезеш.
И без да мигне, изхвърли Шейн Скофийлд през разбитите прозорци на херкулеса.
Алоишъз Найт, който бързо напредваше в пълния с лепливи частици самолет и мяташе шурикени, се обърна да провери какво става със Скофийлд…
… тъкмо навреме, за да види, че го изхвърлят през разбитите прозорци на пилотската кабина.
— Мамка му! — ахна Черния рицар. Също като него, Скофийлд носеше парашут и нямаше да загине, но ненадейното му изчезване ни най-малко не помагаше за изхода от тази битка.
Найт включи микрофона си.
— Скофийлд! Добре ли си?
Отговори му заглушаван от вятър глас:
— Още не съм паднал!
Гледан отвън, херкулесът продължаваше да лети на височина шест хиляди метра, все още зад и под аеротанкера ВС–10… само че сега от коничния му нос висеше човешка фигурка.
Брулен от силния вятър, Скофийлд се бе задържал за носа на самолета с магнитната си кука.
Неговият огромен чернокож противник — мъжът, чиято позивна в ИО–88 беше „Горила“, — надничаше от прозорците на кабината над него.
Горила изчезна вътре и изведнъж отново се появи с пистолет колт четирийсет и пети калибър в ръка — пистолетът се пазеше в пилотската кабина и затова не бе пострадал от задръстващите гранати на Найт.
— Мамка му! — извика Скофийлд, когато първият куршум изсвири над главата му.
Беше се надявал Горила да си помисли, че е паднал, и да се върне в самолета, което щеше да даде на капитана възможност да се изкатери през прозорците на кабината.
Но не и сега…
Затова Скофийлд направи единственото, което можеше.
Извади магнитната кука на Гант от кобура на бедрото си, закрепи я за корпуса на херкулеса под себе си, залюля се под коничния нос на грамадния самолет извън обсега на пистолета на Горила и увисна под търбуха на товарната машина на шест хиляди метра над земята.
— Найт! — извика във виброфона си той. — Още съм в играта! Само ми отвори някоя външна врата!
Черния рицар се приведе, за да избегне летящия срещу него нож, и хвърли поредния шурикен към гърдите на единия от облечените в костюми мъже.
Чу Скофийлд, видя големия контролен бутон, с който се спускаше товарната рампа на херкулеса, и запрати шурикен към него.
Прас!
Едно от остриетата улучи бутона, прикова го към пулта му и задната рампа с глухо бучене започна да се спуска.
— Товарната рампа е спусната, капитане! — разнесе се в слушалката на Скофийлд гласът на Найт.