— Нима? Дезинхибиращ опиат, значи? — Скофийлд се огледа и видя на пода аптечка. От нея се бяха изтърколили спринцовки, игли и ампули със серум. Той вдигна една от ампулите и прочете етикета й.
— Тогава да видим как ще му понесе една доза от собственото му лекарство.
Алоишъз Найт се върна от пилотската кабина и завари цивилния британски агент да седи до стената на товарния отсек с навит ръкав и забита във вената игла, по която му вливаха двеста милиграма ЕА–617.
Черния рицар побутна Скофийлд по рамото и каза:
— Откачих самолета от аеротанкера. В момента сме на автопилот и поддържаме курса, който са въвели: към частна писта в Бретан, на френското атлантическо крайбрежие. Току-що се обади Руфъс. Ще свали хората ти на изоставено летище на шейсет и пет километра от Лондон.
— Добре — отвърна Скофийлд и се замисли за Книга II и Майка, които пътуваха за оперативното бюро на Мосад в британската столица.
После върна вниманието си към пленения агент.
След няколко безуспешни опита да окаже съпротива на дезинхибиращия опиат цивилният призна, че се казва Чарлз Бийтън и е от МИ6, британското разузнаване.
— Този лов на глави. Какво знаеш за него? — попита Скофийлд.
— Близо двайсет милиона на глава. Петнайсет глави. И искат всички да сте очистени до дванайсет на обяд нюйоркско време.
— Кои са организаторите? Кой плаща за всичко това?
Бийтън презрително изсумтя.
— Организаторите имат много имена. Билдербергската група. Брюкселската група. Звездният съвет. Великолепната дванайсеторка. Ве дванайсет. Те са елитна група частни индустриалци, които управляват тази планета. Дванайсет души. Най-богатите мъже на света, мъже, които притежават правителства, мъже, които съсипват цели икономики, мъже, които правят каквото си искат…
Скофийлд се опули и се отдръпна.
— Такааа… — сухо проточи Найт.
— Дай ми имена — нареди Скофийлд.
— Не им знам имената — отвърна Бийтън. — Това не е моята област. Аз съм специалист по американската армия. Знам само, че Великолепната дванайсеторка съществува и финансира този лов на глави.
— А знаеш ли какво искат да постигнат с организирането на този лов?
— Не. Моята задача беше да измъкна Универсалния изключващ шифър от Уайцман и да го предам Ларкъм. Да се възползвам от лова на глави. Не знам нищо за самия лов, нито за причините, поради които го организира Великолепната дванайсеторка.
— Тогава кой в МИ6 знае?
— Алек Кристи. Той е нашият вътрешен човек. Знае всичко за Великолепната дванайсеторка и предполагам, за този лов на глави. Но проблемът е, че МИ6 вече не знае къде се намира Кристи. Той изчезна преди два дни.
„Кристи.“
Скофийлд си спомни името от списъка:
| 2. КРИСТИ, Алек П. | Великобритания | МИ6 |
— Но този Кристи трябва да се е разконспирирал — каза капитанът, — защото Великолепната дванайсеторка също го е включила в списъка.
После промени насоката на разпита.
— Какви са тези проекти „Корморан“ и „Хамелеон“, за които сте разпитвали Уайцман?
Бийтън потръпна — все още се мъчеше да се съпротивлява на наркотика.
— „Корморан“ е проект на американския военен флот. Строго секретен. През Втората световна война немският флот маскирал някои от бойните си кораби като товарни. Един от тях се наричал „Корморан“. Ние смятаме, че американският военен флот прави същото, но в съвременни мащаби: американците строят бойни кораби, способни да изстрелват интерконтинентални балистични ракети, само че тези кораби не приличат на бойни. Замаскирани са като супертанкери и контейнери.
— Леле! — промълви Гант.
— Добре, това е за „Корморан“ — каза Скофийлд. — Ами за проекта „Хамелеон“?
— Не знам нищо за такъв проект.
— Сигурен ли си?
Бийтън изпъшка.
— Знаем, че е свързан с „Корморан“, знаем, че е нещо голямо — засекретен е възможно най-строго. Но все още не знаем за какво се отнася.
Скофийлд замислено се намръщи.
Беше като да подрежда мозайка, част по част, докато бавно се оформяше картина. Имаше някои части, но не и цялата картина. Засега.
— Тогава кой знае, Бийтън? — попита той. — Откъде получава цялата тази строго секретна информация МИ6?
— От Мосад — простена агентът. — Те имат оперативно бюро на Канари Уорф в Лондон. Миналия месец успяхме да подслушваме офисите им за няколко седмици. Повярвайте ми, Мосад знаят всичко. Знаят за Великолепната дванайсеторка. Знаят за „Корморан“ и „Хамелеон“. Знаят всяко име в тоя списък и причините да фигурира в него. Знаят и още нещо.