Лагерът се намираше в средата на широка равнина: група покрити със сняг сгради — хангари, навеси, гигантски склад, дори една петнайсететажна офис сграда от стъкло и бетон. Миниатюрен град.
Целият лагер беше заобиколен с шестметрова ограда от бодлива тел и в далечината зад нея, може би на около три километра, Скофийлд видя северното крайбрежие на Русия и вълните на Северния ледовит океан.
Излишно е да се отбелязва, че светът след края на Студената война не се бе отнесъл снизходително с Краск–8.
Целият миниатюрен град пустееше.
Сняг покриваше шестте улици на комплекса. Надясно от Скофийлд се издигаше главният склад — постройка, голяма колкото четири бейзболни игрища, — до чиито стени бяха натрупани огромни купчини отпадъци.
Наляво от склада, свързана с него чрез покрит мост, беше офис сградата. От плоския й покрив висяха гигантски ледени шушулки.
Студът също беше взел своето. Поради липсата на поддръжка почти всички стъкла в Краск–8 се бяха свили и напукали: сега всички стъклени повърхности бяха разбити или покрити с паяжина от пукнатини и хапещият сибирски вятър безнаказано проникваше през тях.
Призрачен град.
И някъде под него се криеха шестнайсет ядрени ракети.
Бетеерът с рев профуча през вече разбития портал на Краск–8 със скорост осемдесет километра в час.
И се стрелна по спускащия се надолу път към комплекса. Един от морските пехотинци на Скофийлд вече седеше в купола на 7,62-милиметровата картечница в задния край на аеродинамичната бронирана машина.
Капитанът погледна компютърния екран на Кларк и нареди:
— Потърси сигналите им. Трябва да открием момчетата от Делта.
Младият ефрейтор затрака по клавиатурата и отвори няколко електронни карти на Краск–8.
Една от тях представляваше напречен разрез на комплекса:
Виждаха се две групи мигащи точки: едната на първия етаж на офис сградата, втората в грамадния склад.
Двата отряда от Делта.
Само че в този образ имаше нещо нередно.
Нито една мигаща точка не помръдваше.
Всички бяха злокобно неподвижни.
Скофийлд настръхна.
— Бик — тихо каза той. — Вземи Бича, Томи и Хастингс. Проверете офис сградата. Аз ще взема Книга Две, Кларк и Петела и ще покрия поддържащата постройка.
— Ясно, Плашило.
Бетеерът мина по една тясна пуста улица и се провря под няколко бетонни моста и през вездесъщите снежни преспи.
Спря пред исполинския склад, точно пред един малък служебен вход.
Бронираният заден люк на десантната машина се спусна и предвожданите от Скофийлд трима морски пехотинци в бели камуфлажни униформи се втурнаха към вратата.
Едва бяха изскочили от бронетранспортьора, когато той потегли към съседната офис сграда.
Скофийлд влезе в склада, насочил оръжието си напред.
Носеше МП–7 „Хеклер & Кох“, наследник на стария МП–5. МП–7 беше късоцевен автомат, компактен, но мощен. Капитанът бе въоръжен и с полуавтоматичен пистолет „Дезърт Игъл“, десантен нож и магнитна кука МХ–12 „Армалайт“ в кобур на гърба, която се изстрелваше от устройство с две ръкохватки.
Освен обичайното си снаряжение, специално за тази операция Скофийлд носеше шест мощни гранати термит-аматол. Всяка от тях можеше да сравни със земята цяла сграда.
Капитанът и хората му се затичаха по един къс коридор и стигнаха до вратата в дъното.
Там спряха.
Заслушаха се.
Нито звук.
Скофийлд открехна вратата — и зърна широко открито пространство, огромно открито пространство…
Той отвори вратата докрай.
— Господи…
Работната площ на склада представляваше гигантски хангар, чийто напукан стъклен покрив разкриваше сивото сибирско небе.
Само че това не беше обикновен хангар.
Нито пък обикновен стар „склад“ на наказателна колония.
Близо три четвърти от пода на това огромно вътрешно пространство бяха заети от гигантска — гигантска — правоъгълна бетонна шахта в пода.
И в отсамния й край върху бетонни блокове бе издигната двестаметрова подводница.
Изглеждаше страховито.
Като великан, седнал на трон, заобиколен от скелета, предвидени за безкрайно по-дребни хора.
И всичко това покрито с кора от лед и сняг.
Над подводницата се издигаха кранове и скелета, тесни хоризонтални коридори я свързваха с бетонния под на склада. Един-единствен трап водеше от шеметно високата рубка до най-горното равнище на сградата.
След като преодоля първоначалната си изненада от странната гледка, умът на Скофийлд превключи на бързи обороти.
Първо позна подводницата.