Щрак!
— Мамка му!
Патроните й бяха свършили.
Тя се хвърли отгоре му и двамата се проснаха върху масата. Автоматът на наемника бълваше огън във всички посоки.
Стъклените стени на заседателната зала една след друга се пръснаха.
Вътре нахлуха вятър и дъжд.
Противникът на Майка — едър и як тип — извади нож; Майка направи същото и двете остриета иззвънтяха едно в друго.
После Майка изведнъж зърна на прага две фигури.
Мъже.
Но не от ИО–88.
Двама широкоплещести израелци с костюми и с узита, преметнати през рамо, и с окървавени ризи.
Охраната на Мосад.
Израелците видяха борбата върху дългата заседателна маса.
— Ловци на глави! — процеди през зъби единият.
— Хайде! — след като хвърли поглед към коридора, извика другият. — Идват!
Първият презрително изсумтя, после бързо извади от джоба си граната, изтегли шплента и я хвърли в залата.
Двамата с партньора му отпратиха.
Като продължаваше да отбива ударите на наемника с ножа си, Майка като на забавен кадър видя как гранатата влита в залата.
Тя подскочи на пода, търколи се под грамадната маса и изтропа в един от дебелите й крака.
И после се взриви.
Експлозията беше чудовищна.
Въпреки здравината на масата краят й откъм коридора просто се разпадна и се пръсна на хиляди трески.
Що се отнасяше до останалата й част — дълга още цели шест метра — с нея се случи нещо съвсем друго.
Ударната вълна повдигна продълговатата маса от пода и — като железопътен вагон, движещ се по релси — я запрати с голяма скорост по дължината на заседателната зала към разбитите от куршуми френски прозорци.
Майка разбра какво ще стане.
Масата избухна през напуканото стъкло, излетя през него като таран и щръкна в небето на четирийсет етажа височина.
После рязко се наклони и Майка изведнъж започна да се плъзга — бързо, брулена от дъжда — към сто и двайсет метра празно пространство.
Изглеждаше абсолютно странно: продълговатата заседателна маса, увиснала от последния етаж на небостъргача.
Тя рязко се наклони — повече от четирийсет и пет градуса — и Майка и командосът от ИО–88 се хлъзнаха по дължината й.
После — без никакво предупреждение — накланянето спря.
Горният край на масата се бе блъснал в тавана на четирийсетия етаж и се беше закрепил за него, а два от масивните й крака се бяха запънали за пода — в резултат цялата маса ненадейно бе спряла, увиснала под шеметен ъгъл!
Майка се плъзгаше бързо. В последния възможен момент заби ножа си дълбоко в дървената повърхност и използвайки месинговата му ръкохватка за опора, увисна.
Противникът й не мислеше толкова бързо.
В опит да се хване за нещо, той беше хвърлил ножа си. Така и не успя да се задържи, но за негово щастие се намираше над Майка и кракът му се опря върху забития й нож.
И сега той лежеше над нея, ухилено стъпил върху ръката й.
После започна да рита пръстите й.
Майка стискаше зъби и въпреки болката не пускаше ножа.
И тогава чу звука.
Туп-туп-туп-туп-туп-туп…
Хеликоптерни перки.
Един линкс увисна точно до нея като гигантски стършел.
— Уф, мамка му… — изпъшка тя.
Командосът над нея махна с ръка на пилота и го насочи надолу, под тях.
Пилотът се подчини и вертолетът се спусна под Майка. Замъглените му от скоростта перки образуваха мъглив бял кръг под увисналите й крака.
После наемникът над нея отново започна да я рита, още по-силно.
Хряс!
Майка чу счупването на един от пръстите си.
— Гадняр! — извика тя.
Командосът пак я ритна.
Роторните перки ревяха на три метра под нея.
Ловецът на глави вдигна крак за последен удар и изрита силно…
… точно в мига, в който Майка направи нещо абсолютно неочаквано.
Издърпа ножа от масата и двамата бързо се плъзнаха надолу към въртящите се перки на хеликоптера!
Противникът й не можеше да повярва.
Паднаха едновременно — ала за разлика от командоса, Майка бе подготвена. Тя заби ножа си в долната повърхност на масата и се залюля под нея.
Наемникът продължи да пада…
… и светът отново превключи на забавен кадър, докато Майка наблюдаваше ужасеното му лице — облещени очи, отворена уста — да се отдалечава от нея.
После той се блъсна в роторните перки — шляп! хрус! — и просто изчезна в звездообразна експлозия кръв.
Червена течност обля предното стъкло на хеликоптера и линксът полетя настрани от сградата.
Майка нямаше време дори да въздъхне от облекчение.
Защото точно в този момент, докато висеше от наклонената надолу плоскост, шибана от лондонския дъжд, цялата маса леко се помръдна.