Внезапно преместване.
Надолу.
Майка рязко вдигна поглед и видя, че краката, задържащи масата за четирийсетия етаж, поддават.
Масата щеше да падне.
— Уф, мама му стара! — извика тя към небето. — Няма да се дам!
Прецени положението си.
Намираше се в ъгъла на небостъргача — югозападния ъгъл.
Точно зад ъгъла и малко под себе си виждаше единия стъклен асансьор, спрял на трийсет и осмия етаж откъм южната стена на сградата.
— Добре — каза си тя наглас. — Запази спокойствие. Какво би направил Плашило?
„Магнитната кука“ — помисли си Майка.
Извади магнитната си кука, насочи я към тавана на четирийсетия етаж и натисна спусъка.
Не се случи нищо.
Магнитната кука не стреля.
Спусъкът само изщрака и от дулото се разнесе тихо изсъскване. Изтласкващият газ беше свършил.
— О, я стига! — възкликна Майка. — Това никога не се случва с Плашило!
Масата неочаквано отново се наклони и пропадна още половин метър.
Майка започна да размотава кабела на магнитната кука със зъби, като си мърмореше под нос.
— Не е честно. Не е честно. Не е честно, мамка му…
Масата се клатеше на ръба на прозореца, краката й скърцаха, готови да се строшат…
Майка усети, че е размотала целия кабел, и със свободната си ръка хвърли куката нагоре към четирийсетия етаж.
Тя падна върху ръба на перваза, челюстите й се задействаха…
… точно в мига, в който масата окончателно се отдели от прозореца…
Майка пусна ножа, отблъсна се настрани…
… заседателната маса полетя в дъждовното небе…
… а Майка се залюля на кабела зад ъгъла на сградата, блъсна се в стъклената стена на асансьора и се хвана за покрива му.
След цели седем секунди гигантската заседателна маса на „Голдман, Маркъс & Майър“ се стовари на тротоара и се разби на милиард трески.
Книга и Розентал стигнаха на покрива с платформата за миене на прозорци.
Надникнаха и видяха един от линксовете на Демона — беше кацнал на хеликоптерната площадка. Перките му се въртяха под проливния дъжд.
— Продължавай да разказваш — упорстваше Книга. — Тия от Великолепната дванайсеторка са написали списъка. И искат смъртта на Скофийлд, заради…
— Заради тестовете „Кобра“ — довърши изречението израелецът. — Защото е издържал тестовете „Кобра“. Въпреки че в НАТО ги наричаха по друг начин: тестове за бързина на нервно-моторната реакция. „Кобра“ беше руското им име.
— Бързина на нервно-моторната реакция ли? — попита Книга II. — Искаш да кажеш рефлекси?
— Да. Точно така — потвърди Розентал. — Всичко е свързано с рефлекси. Свръхбързи рефлекси. Рефлексите на хората в списъка са най-добрите на света. Те са издържали тестовете „Кобра“, а само човек, издържал тези тестове, може да изключи ракетната система за сигурност СинкЛок седем, която е в основата на плана на Великолепната дванайсеторка. Затова Ве дванайсет трябва да ги ликвидира.
— Ракетна система за сигурност…
— Да, да, но не се заблуждавай. Този лов на глави е само елемент от цялостния план на Великолепната дванайсеторка.
— И какъв е този план?
— Да унищожи съществуващия световен ред. Да предизвика световна война. Да изгори Земята, за да може да я възроди — отвърна израелецът. — Виж, долу имам папки за това. През последните два дни Мосад ме инструктираха по този въпрос. В папките има данни за лова на глави, Великолепната дванайсеторка, нейните членове и главно за цялостния й план…
Главата на Розентал експлодира. Взриви се като балон, пълен с кръв.
Без предупреждение.
Лицето му просто бе разкъсано на парчета от смъртоносен свръхскоростен автоматичен залп, идващ някъде иззад Книга II.
Той се обърна…
… и видя самия Ларкъм да стои на прага на аварийното стълбище на трийсет метра от тях, вдигнал автомат към рамото си.
Морският пехотинец сведе поглед към окървавения сгърчен Розентал. Агентът на Мосад нямаше да проговори повече — не и без лице.
И Книга хукна.
Към хеликоптера. Като стреляше с насочен напред пистолет.
Стъклената стена на асансьора се пръсна и Майка се залюля в кабината.
Сега се намираше на трийсет и осмия етаж откъм южната страна на небостъргача. Видя другите стъклени асансьори да висят неподвижно наравно с нейния.
Първият, вторият, третият и петият асансьор бяха спрели на трийсет и осмия етаж. На мястото на четвъртия зееше пропаст. Сигурно бе някъде по-надолу. Майка беше в първия асансьор откъм най-левия край на южната стена.
Тя натисна бутона за отваряне на вратата.